О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр.София, 18 септември 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията)
наказателно дело под № 499/2009 година
Бургаският районен съд е поискал от ВКС да реши спора за подсъдност между него и Софийския районен съд относно делото по обвинителния акт, изготвен в Софийската районна прокуратура срещу А. Л. и Д. Л. за престъпления по чл.202, ал.2, т.1 и 3 във вр. с чл.201 НК (извършено от двамата в съучастие) и за две престъпления по чл.316 във вр. съответно с чл.308, ал.1 и 309, ал.1 НК (-само от Л. ).
Спорът е за местната подсъдност на делото:
– според СРС, пред който делото е образувано най-напред, тя следва да бъде определена съобразно чл.38 НПК, тъй като двете обвинения срещу Л. са за престъпления с различна тежест и по-тежко наказуемото от тях по чл.202 НК е подсъдно на БРС;
– според БРС, повдигнал спора за подсъдност, чл.38 НПК няма приложение в случая, защото обвинението по чл.202 НК всъщност не му е подсъдно; приложим е чл.36, ал.3 НПК, и то на двете посочени в него основания: не може да бъде определено местоизвършването на длъжностното присвояване, а ако то е в района на БРС, документните престъпления пък са извършени в София, където е завършено досъдебно производство за всички престъпления;
– и според двете съдилища, от друга страна, дори делото да им е подсъдно, местната подсъдност трябва да бъде променена съобразно чл.43, ал.1 НПК: и двете смятат, че „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”.
Прокурорът в тази инстанция е изразил становище, че спорът за подсъдност трябва да бъде разрешен в полза на СРС, чийто съображения за приоритет на чл.38 пред чл.36, ал.3 НПК споделя.
Върховният касационен съд намери за прав в спора за подсъдност СРС поради следното.
СРС не го е заявил изрично, но съображенията му са правилни, защото съотношението между двете разпоредби наистина е на специална към обща норма. Част от приложното поле на специалния закон (чл.38) е същото като на общия закон (чл.36, ал.3)-местната подсъдност, но първият изключва приложението на втория, доколкото обвинението за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, е за различни по тежест престъпления. На тази разлика съответства и систематичното място на чл.38-след чл.36.
От друга страна, неправилното разбиране на БРС за съотношението между двете норми, не е единственото, довело до повдигането на спора за подсъдност. Съдът също така неправилно е сметнал, че „не може да се определи м я с т о т о, където е извършено престъплението” (чл.36, ал.3 НПК, разр.-ВКС), когато при длъжностното присвояване не е известен н а ч и н ъ т на разпореждане с чуждите пари – очевидно става дума за различни обективни белези на престъплението (за разликата държи сметка и чл.246, ал.2 НПК), така че за определяне на подсъдността е било задължително твърдението в обвинителния акт, че престъплението по чл.202 НК е извършено „в Б. ” (арг. и от чл.42, ал.1 НПК).
Трябва да се отхвърли, накрая, разбирането и на двете съдилища, че „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд” (чл.43, т.1 НПК)-никоя част от тях не отговаря на изискването да се отнася до „много” от призованите лица, а и те са общо 18(обвиняемите са от Б. и П. ; от Б. са и 4-ма от свидетелите; 2-ма са от С. и Сливен; 2-ма от Казанлък и Раднево; 1-от Първомай; 4-ма са от София; 3-ма от Кюстендил и областта; по въпроса вж. и опр.40/76-І, Сб., с.112; 42/95-І, Сб., с.120 и 2/03-І, Бюл.2/03).
Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НОХД № 2580/2009 год. на Бургаския районен съд-прекратено, да се разгледа от този съд, а Софийският районен съд, пред когото същото дело е било образувано най-напред под № 7404/2009 год. – уведомен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: