О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 19 февруари 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3918/18 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Алфа – Груп Секюрити“ ООД, ЕИК 101620514, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, представлявано от Р. Т., срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 5716/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважена молба по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 08.05.2015 г., издаден по силата на разпореждане № 1898/07.05.15 г. въз основа на решение № 1768/27.04.15 г. по в. гр. д. № 957/14 г. на Окръжен съд Благоевград в полза на А. К. М., [населено място], срещу Р. Г. И., [населено място], В. М. Б., [населено място], и „Алфа – Груп Секюрити“ ООД, за солидарното заплащане на сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страх, болка,унижения, физически и психически страдания, причинени на ищеца / молител в производството по чл.409 ГПК/ в резултат на нанесения му побой на 21.05.2008 г. от Р. Г. И. и В. М. Б., в качеството им на длъжностни лица в „Алфа – Груп Секюрити“ ООД , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.05.2008 г. до окончателното й изплащане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Намира, че обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, противоречи на цитираната практика – р. № 494/04.06.10 г. по гр. д. № 486/10 г. на Апелативен съд Пловдив и р. № 92/11.06.15 г. по гр. д. № 1841/10 г. на Районен съд Девня, с които са отхвърлени молби по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист, както и че е от значение за точното прилагане на закона. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е немотивирано. Не е налице една от предпоставките, предвидени в чл. 409 ГПК за уважаване на молбата за издаване дубликат на изпълнителен лист – първообразният изпълнителен лист да е изгубен или унищожен. Въззивният съд неправилно е приел, че няма образувани дела от молителя в качеството му на взискател, и че срещу всеки един от длъжниците липсват висящи изпълнителни производства, само въз основа на удостоверение от Районен съд Сандански, без представено удостоверение от К. на ЧСИ. Иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на молбата по чл. 409 ГПК.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че в полза на молителя А. К. М. е издаден изпълнителен лист, въз основа на изпълнително основание – решение № 1768/27.04.15 г. по в. гр. д. № 957/14 г. на Окръжен съд Благоевград и видно от отбелязването върху решението изпълнителният лист е получен от процесуалния представител на молителя адв. Н. на 19.06.15 г. срещу подпис. От показанията на разпитания свидетел Х., работеща като адвокат в една кантора с адв. Н., съдът е установил, че изпълнителният лист не е намерен сред книжата на свидетелката, не е открит от адв. Н. сред неговите вещи, не е даван и на кредитора. От представените пред въззивния съд удостоверения от държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сандански и от ЧСИ Ш. Дервиш № 796 в КЧСИ /с район на действие ОС – Благоевград/ е видно, че в Районен съд Сандански и в КЧСИ няма данни за образувани изпълнителни дела срещу тримата солидарни длъжници, а от декларация с нотариално заверен подпис от кредитора, че същият не е депозирал молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ или ДСИ въз основа на издадения изпълнителен лист.
Съдът е изложил съображения, че целта на чл. 409, ал. 1 ГПК е да се осигури възможност за реализиране правото на взискателя на принудително изпълнение и в случаите, в които това принудително изпълнение не може да се осъществи поради липса на оригиналния изпълнителен лист. Употребеният термин „изгубване” следва да се тълкува не само като физическо изгубване, но и като изгубване държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави невъзможно упражняването на правата му по този изпълнителен лист. Представените писмени и гласни доказателства сочат категорично, че изпълнителният лист е изгубен, както и че въз основа на него изпълнителни производства при ЧСИ или ДСИ не са били образувани срещу длъжниците.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява:
Релевантният за изхода на спора правен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия състав, съгласно правомощията по т. 1, ТР № 1/19.02.10 г., ОСГТК, е какви са необходимите предпоставки за основателност на молбата по чл. 409 и сл. ГПК, подлежи ли на доказване фактът на изгубване или унищожаване на изпълнителния лист и с какви доказателствени средства. В трайно установената практика на ВКС се приема, че за да се уважи молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, следва да се докаже, че изпълнителният лист е издаден и получен от страната, в чиято полза е постановено решението и от която изхожда молбата за издаване на дубликат, както и че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, като последните две предпоставки са алтернативно дадени. Тежестта за установяване в процеса на изгубването или унищожаването на изп. лист се носи от страната, която иска издаването на дубликат от него. Доказателствените средства в тази насока не са ограничени от процесуалния закон, т. е. това доказване може да бъде проведено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този смисъл решения по чл. 290 ГПК – р. № 134/17.03.11 г. по гр. д. № 1713/10 г. на четвърто г. о., р. № 263/12.06.12 г. по гр. д. № 1138/2011 г. на първо г. о., р. № 56/04.05.15 г. по гр. д. № 6964/14 г. на второ г. о. на ВКС/.
Дадените в обжалваното решение разрешения изцяло съответстват на тази практика. Въззивният съд е приел, че изпълнителния лист е издаден и получен от процесуалния представител на молителя /с надлежно учредена представителна власт – адв. пълномощно на л. 3 от гр. д. № 373/16 г. на Окръжен съд Благоевград/. Молителят М. е ангажирал достатъчно доказателства /гласни и писмени – декларация, удостоверение от ДСИ, [населено място], справки за образувани изпълнителни дела от ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград/, с които е установил правнорелевантните факти на изгубването на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 1768/27.04.15 г. по в. гр. д. № 957/14 г. на Окръжен съд Благоевград, и липсата на образувано срещу солидарните длъжници изпълнително производство. Фактът на „изгубването“ е преценен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която изгубването на първообраза на изпълнителния лист може да се изразява както в това държателят му да бъде лишен от владението му вследствие действията на трети лица, така и в незнанието от молителя на точното местоположение на изпълнителния лист в обитаваните или владени от него помещения, включително когато самият съдебен изпълнител или негов служител е предал изпълнителния лист на трето лице, което неоснователно го задържа и по този начин препятства принудителното изпълнение /р. № 45/08.07.15 г. по гр. д. № 2585/14 г. на четвърто г. о./. Дружеството касатор /длъжник по изпълнителния лист/ от своя страна не е представило доказателства за опровергаване наличието на предпоставките по чл. 409 ГПК, в каквато насока са доводите в касационната жалба – че листът е в наличност и се намира в държане на подателя на молбата за издаване на дубликат, или че има образувано изпълнително дело; не е релевирало и възражения за погасяване на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след съдебното решение за установяването му. Основателността на молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист по чл. 409 ГПК е преценена въз основа на представените по делото доказателства за издаване и изгубване на оригинала и при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Съгласно разясненията на т. 4, ТР № 1/19.02.10 г., ОСГТК, за да бъде от значение за точното прилагане на закона, правният въпрос и неговото разглеждане следва да допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не е обосновал значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването. По въпроса за предпоставките за основателността на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист е налице непротиворечива и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, вкл. на ВКС, съобразена от въззивния съд, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Твърденията на жалбоподателя за противоречие на решението с решенията на Апелативен съд Пловдив и Районен съд Девня не обосновават допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /обособена противоречива съдебна практика, сочеща на неяснота или непълнота в закона/. След служебна проверка се установи, че решението на Апелативен съд Пловдив е отменено с р. № 134/17.03.11 г. по гр. д. № 1713/10 г. на четвърто г. о. на ВКС, а решението на Районен съд Девня – с влязло в сила р. № 1846/09.11.15 г. по в. гр. д. № 2336/15 г. на Окръжен съд Варна, като и по двете дела като краен резултат е постановено издаването на дубликат на изпълнителен лист по чл. 409 ГПК.
Сочените в изложението съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и необоснованост, във връзка със събраните и приети по делото доказателства – осн. по чл.281,т.3 ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл. 280, ал. 1 са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, според разясненото в ТР № 1/19.02.10 г., ОСГТК, в което са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 5716/17 г. от 28.03.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: