О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
гр. София, 19.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
К. Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2621 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 26.07.2018г. молба от [фирма], чрез адв. К. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 138 от 17.07.2018г. в частта му за разноските.
Ответникът по молбата Ж. И. Д., чрез пълномощника си адв. П., взема становище за неоснователност на молбата поради липса на списък на разноските по чл.80 ГПК и на доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение. Навежда и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С постановеното определение №138 от 17.07.2018г. по настоящето дело е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от Ж. И. Д., срещу определение № 3052 от 24.11.2017г. по ч.гр.д. № 2268/2017г. на Варненски окръжен съд. Прието е, че обжалваният акт на въззивния съд, постановен в производство по чл. 405 ГПК по издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване.
В това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответника, заявено в отговора на частната жалба, за присъждане на сторените в производството разноски. Според приложения списък на разноските ответникът [фирма] е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1990 лв.
Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Налице е хипотеза на допълване на съдебният акт, тъй като той не съдържа произнасяне по искането на страната за разноски. Доводите на ответницата, свързани с липсата на списък на разноските, са неоснователни. От една страна, такъв списък е налице по делото, а от друга страна, наличието на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за разглеждане на искане за изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се касае до допълване на постановения съдебен акт, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Доказателства за плащане на възнаграждението се съдържат в договора за правна защита и съдействие.
Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатския хонорар настоящият състав намира за основателно. Съгласно чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за частна жалба адвокатското възнаграждение е 200лв. Преценено спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото и по-конкретно на подадената частна жалба, заплатеното от ответника по частната касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на 1990 лв. се явява прекомерно високо. Същото следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв., установен в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
По тези съображения жалбоподателката Ж. И. Д. дължи на ответника по частната касационна жалба [фирма] разноски по делото в размер на 200лв. В този смисъл следва да се допълни съдебния акт.
Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 138 от 17.07.2018г на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА Ж. И. Д. ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. В., обл. В. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 200/двеста/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: