О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119/02.06.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закритото заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5119 по описа за 2016 г.
Настоящото производство е образувано по два акта, именувани от ищеца „касационна жалба и изложение към касационната жалба“, с които манастир „Св. Архангел М.“ се оплаква, че с въззивното решение № 19/ 15.03.2016 г. по гр. д. № 3/ 2016 г. Бургаски апелативен съд е разгледал само два от трите предявени обективно съединени искове срещу Л. А. К. и Н. А. К..
Ответниците Л. А. К. и Н. А. К. не изразяват становище пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че исканията са с характеристика на молба за поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното решение. Компетентен да ги разгледа е първоинстанционният съд. Съображенията са следните:
Исковото производство е образувано по три кумулативно обективно съединени иска, предявени при условията на пасивно субективно съединяване. Манастирът е твърдял, че е наследник по закон на Н. С. Т. (архимандрит Н.), наследил по право на заместване от майка си М. Т. Т. 1/ 2 ид. части от наследството на дядо си Т. Г. З.. Манастирът е твърдял, че правото на собственост върху дворното място е актив в наследството на Т. З., а той е бил наследен от дъщеря си Л. Т. К. и от архимандрит Н., внук и син на втората негова дъщеря. Манастирът е поискал съдът да прогласи за недействителен договора за дарение по н. а. № 32/ 11.02.1967 г., с който Л. К. е дарила на своя внук Н. А. К. дворното място в [населено място]. Искът е предявил срещу ответниците като наследници на страните по дарението. Манастирът е поискал също да се признае за установено спрямо ответниците, че по наследствено правоприемство от архимандрит Н. е собственик на 1/ 2 ид. части от дворното място, като актив в наследството на Т. Г. и на 1/ 2 ид. части от източната сграда-близнак, доколкото е построена на мястото на стара сграда, друг актив в наследството.
С първоинстанционното решение са развити мотиви, че обективното ни право не допуска законовото наследствено правоприемство за манастира, а исковете са неоснователни. В диспозитива е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН за договора по н. а. № 32/ 11.02.1967 г. и искове за собственост върху предмета на дарението. Предмет на договора за дарение обаче е само дворното място, но не и източната сграда-близнак.
С решение № 121/ 16.12.2014 г. по гр. д. № 305/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд (първото въззивно решение) първоинстанционното решение е потвърдено.
С решение № 262/ 04.01.2016 г. по гр. д. № 2781/ 2015 г. по гр. д. № 2781/ 2015 г. състав на Върховния касационен съд отменя и връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания, че обективното ни право допуска законовото наследствено правоприемство от архимандрит Н. за манастира.
С решение № 19/ 15.03.2016 г. по гр. д. № 3/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд (второто въззивно) указанията са зачетени, но са уважени два от обективно съединените искове – прогласена е недействителността на договора за дарение по н. а. № 32/ 11.02.19678 г. и е уважен установителният иск на манастира за 1/ 2 ид. части от дворното място.
В срока за касационно обжалване на второто въззивно решение манастирът прави искане въззивният съд да допълни своето решение с произнасяне по третия иск за източната сграда-близнак, а до касационната инстанция отправя двата акта, именувани „касационна жалба и изложение към касационната жалба“. Единственото оплакване и до двете инстанции е, че спорът е за трите иска, а по същество въззивната инстанция е разгледала само два.
Следователно манастирът изтъква порок в първоинстанционното решение. А. за това произтича не само от твърденията, погрешно адресирани до касационната инстанция, но и от това, че за манастира е изключен интересът от касационното обжалване на второто въззивно решение. С въззивното решение са уважени и двата иска в пълен обем на дирената от манастира защита (по чл. 76 ЗН и за 1/ 2 ид. части от собствеността върху дворното място). Компетентен да се произнесе по порока е първоинстанционният съд. Пречка не формира необжалваното решение № 301/ 13.07.2016 г. по гр. д. № 3/ 2015 г. на Бургаския апелативен съд. С него е постановен отказ за допълване на основното (второто) въззивно решение. Отказът е мотивиран с диспозитива на първоинстанционното решение според неговото съдържание за отхвърляне на два от трите обективно съединени иска. Съответствието на диспозитива с развитите мотиви първата инстанция дължи да изследва в производство по чл. 247 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на манастир „Св. Архангел М.“ в решение № 143/ 16.07.2014 г. по гр. д. № 1737/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, неточно именувана „касационна жалба“ № 4935/ 13.05.2016 г.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Бургаски окръжен съд за постановяване на решение по чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.