4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
София, 23.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 748/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 141 от 15.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 3146/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 155 от 16.VІІ.2009 г. по гр.д. № 214/ 2006 г. на Благоевградски районен съд, с която исковете са отхвърлени и е постановено друго, с което [фирма] -[населено място] е осъдено да плати на [фирма] – в несъстоятелност -[населено място], [община] 140 445.89 лв. – цена на доставени тръби по Фактура №302438/22.VІІ. 2002 г., Ф.№302440/23.VІІ.2002 г., Ф.№101166/23. VІІ.2002 г. и Ф.№ 101167/24.VІІ.2002 г. и 67134.70 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 25.VІІ.2002 г. – 12.V.2006 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че по процесуално – правните въпроси: по приложението на чл. 144 ГПК (отм.) за доказателствената сила на фактурите относно извършеното прихващане, на чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.) и на чл. 157 ГПК (отм.) относно липсата на мотиви защо съдът не възприема заключенията на експертизите, установяващи, че е извършено прихващане, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – т. 12 на ТР №1/ 17.VІІ.2001 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за значението на изявлението, съдържащо се във фактурите за извършено прихващане, като признание, че вземането е погасено и сочи съдебна практика за значението на фактурата като частен свидетелстващ документ – Р.№ 376/13.V.2004 г. по гр.д.№ 1659/2003 г., Р.№ 1556/28.ХІ.1984 г. по гр.д.№5687/2007 г. и Р.№72/ 5.ІV.2004 г. по гр.д.№2654/2002 г., всички на ВКС. Поддържа, че въззивният съд, като е възприел правилно от фактическа страна, че начинът на плащане е чрез прихващане, не е стигнал до правния извод, че фактурите удостоверяват неизгоден факт – изявление за плащане чрез прихващане на вземанията по фактурите със задължение на ищеца към ответника за 318 199.15 лв., съгласно Споразумение от 16.VІІ.2002 г. Жалбоподателят сочи, че съдът не е длъжен да приеме заключението, а го преценява с оглед неговата обоснованост, като отказът се мотивира, в който смисъл е Р.на ВКС № 385/11.ІІІ.2003 г. по гр.д.№1926/2001 г., като съдът е нарушил разпоредбите на чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.) и на чл. 188 ал. 1 и 2 ГПК (отм.). Заключава, че постановеният съдебен акт е в противоречие с точното прилагане на закона – чл. 105 ЗЗД. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност -[населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и не изразява съображения по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които съответно са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи релевантните за делото процесуално – правни въпроси, по който се е произнесъл въззивният съд: за доказателствената сила на издадени фактури, за правомощието на съда по чл. 157 ГПК (отм.) да приеме или не изслушана експертиза и това по чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), за които поддържа, че са решени в противоречие с установената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика по въпроса за доказателствената стойност на частни документи – фактури и оспорването им. По този въпрос установената съдебна практика е в смисъл, че фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти (в случая прихващане). Свидетелстващият документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен, с оглед авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното изявление отговаря ли на действителното фактическо положение), като неистинските документи нямат доказателствена сила. При оспорване на фактурата, с всички доказателствени средства (чл. 154 ал. 2 ГПК – отм.) страната може да опровергае съдържанието й, като установи, че документът е неистински (подправен, неавтентичен) и не удостоверява факта, за който свидетелства. Свидетелстващият документ има материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото значение на документа за този стоящ извън него факт, който се удостоверява от материализираното изявление, а когато се касае за частен документ – за удостоверените неизгодни факти. С оспорването на истинността на документа се цели да се разруши доказателствената му сила – страната може да оспори истинността му, да докаже, че е неистински (чл.154 ГПК – отм.) – когато документът е свидетелстващ при оспорване на истинността страната поддържа, че е неавтентичен (отрича формалната доказателствена сила) или че е неверен (отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение). Оспорването на верността на документа, като средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а след като съдът е постановил да се извърши проверка на истинността на документа, я преценява с оглед всички събрани доказателства и или отхвърля оспорването, или го уважава, като изключва неистинския документ от доказателствата. Въззивният съд, като е обсъдил всички доказателства и доводите на страните във връзка с доказателствената стойност на съставените от ищеца фактури, включително в частта за съдържащото се в тях изявление за прихващане, както и представените споразумения, е направил правните си изводи, като не е възприел възражението на ответника за обективирано във фактурите прихващане между суми, дължими от него на ищеца на основание процесните доставки на стоки, със суми, дължими от ищеца на ответника друго основание, с което съдът не е нарушил чл. 144, вр. чл. 154, чл. 155 и чл. 156 ГПК (отм.) и установената съдебна практика.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика по въпросите за приложението на чл. 157 ГПК (отм.) и задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). Не се подкрепя от данните по делото доводът на жалбоподателя за допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение на задълженията за обсъждане на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, което да е довело до нарушаване правото му на защита, в който случай е налице произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. За да направи извода за частична основателност на предявените искове, съдът не е възприел безкритично едно от заключенията на вещите лица, а като е изложил съображенията си и е обсъдил доводите и възраженията на страните относно осчетоводяване при страните на съставените от ищеца фактури, относно съставените протоколи за доставени стоки и дължими суми и споразумения за размера на задълженията, е определил размера, в който исковете са основателни, включително съобразно изслушаната счетоводната експертиза, с което не се е произнесъл по изложения процесуалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика. Изложеното от жалбоподателя несъгласие с направените от съда изводи включително и въз основа на посочената счетоводната експертиза, и оплакването за постановяване на решението в противоречие със закона, не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 141 от 15.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 3146/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: