ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
София, 24. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5232 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 205/14.05.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1082/2013, с което е отменено частично решение № 926/19.09.2012 на Старозагорския районен съд по гр.д. № 2186/2012, с което е увеличен размера на издръжката по чл. 150 СК и е изменен режима но личните отношения между родител и дете по чл. 59 СК.
Недоволен от решението е касаторът В. Л. В., представляван от адв. П Г. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да поправи пропуските и грешките в доклада на първоинстанционния съд, за служебните задължения на съда във връзка с конституирането на надлежните страни по делото, за задължението му да мотивира всеки акт с който се произнася по противоречиви искания на страните и за възможността да постанови решение извън предявения петитум, както и по материалноправните въпроси за значението на промените в нуждата от издръжка и възможността тя да бъде предоставяна, за задължението на съда да определи в абсолютен размер необходимата сума за издръжка и как се зачитат получаваните месечни помощи и добавки, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата И. Х. Х. лично и като майка и законна представителка на малолетния В. В. Л., представлявани от адв. Н. Я. от САК я оспорват, като считат, че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е постановил по същество правилно съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че претенцията за промяна на режима на лични отношения е неимуществена, а паричната оценка на предмета на делото по иска за издръжка пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след определяне на предходния режим на лични отношения детето е започнало често да страда от заболявания на дихателната система (остър бронхит, остър тонзилит, хроничен ринофарингит и астма с преобладаващ алергичен компонент, както и други по-леки заболявания. То е започвало да страда и от епилепсия с всички нейни отражения върху развитието на мозъка, което е наложило провеждането на адекватно лечение, свързано с необходимостта от повече грижи и постоянно наблюдение на неговото развитие, поради което в интерес на детето е личните отношения с баща му да се осъществяват без преспиване. Необходимостта от чести консултации с различни специалисти и провеждане на медикаментозно и друго лечение (в т.ч. балнеоложко), увеличават нуждата на детето от издръжка, която не може да бъде удовлетворена от социалните помощи, които то получава поради уврежданията си (189,00 лева по чл. 8д ЗСПД, 70,00 лева по чл. 7, ал. 8 ЗСПД и 19,50 лева по чл. 25 и чл. 30 П.). Възможностите на бащата да предоставя издръжка не са увеличени (с трудово възнаграждение над 1.000 лева), увеличени са възможностите на майката (с трудово възнаграждение 645 лева), но само тя не може да покрие увеличената нужда на детето от издръжка, поради което размерът на дължимата издръжка е увеличен на 240,00 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси не обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд указва на страната, че не сочи или не представя доказателствата, които е пропуснала да посочи или представи поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съдът следи служебно за конституирането на надлежните страни по делото и преценява кой в какво качество извършва съответните съдопроизводствени действия. Той е длъжен да мотивира всеки акт, с който се произнася по противоречиви искания, без да е ограничен от действията на страните, когато следи служебно за интереса на някоя от тях или на лице, което не участва в производството. Увеличението на нуждата от издръжка е основание за изменяването й, като възможността тя да бъде предоставяна определя кой, каква част от увеличението да поеме. Съдът е длъжен да посочи каква е необходимата сума за издръжка, като от нея се приспадат получаваните месечни помощи и добавки, доколкото те не се предоставят поради ниски доходи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 205/14.05.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1082/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.