8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1062 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. М., от [населено място], представлявана от адв. Г. М., срещу решение № 284 от 04.12.2018г. по в.т.д. № 518/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 23 от 06.02.2018г. по т.д. № 232/2017г. на Добрички окръжен съд и касаторката е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С потвърденото първоинстанционно решение: 1/ е признато за установено по отношение на С. Х. М., че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите: 33 005,53 евро – главница, 7 701,99 евро – договорна лихва за периода от 19.09.2013г. до 13.05.2016г., 1067,46 евро – наказателна лихва за периода от 21.01.2016г. до 13.05.2016г., 353,35 евро – заемни такси, законна лихва върху главницата , считано от 14.05.2016г. до окончателното погасяване на задължението, дължими по силата на договор за ипотечен кредит от 17.05.2008г. и допълнително споразумение от 02.06.2011г., за които е издадена заповед да изпълнение – 654 от 16.05.2016г. по ч.гр.д. № 1356/2016г. на Добрички районен съд; 2/ оставено е без уважение направеното възражение за прихващане със сумата 18 000 лева – неоснователно заплатени договорни лихви на ищеца в периода от 17.05.2008г. до 03.11.2013г.; 3/ С. Х. М. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумите 1 645,90 лева – държавна такса в заповедното производство, 1 764,42 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 1 647,91 лева – държавна такса в исковото производство, 260 лева – депозит за вещо лице и 300 лева– юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд погрешно е приел, че уведомлението от банката до нея за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е било ясно, изрично и недвусмислено. Твърди, че в случая уведомяването й за предсрочната изискуемост на кредита е станало чрез нотариална покана, в която не са били описани нито падежа и размера на вноските, които не е заплатила, нито възнаградителната лихва и заемните такси, които са предсрочно изискуеми, а вписаната сума в поканата не съответства на тази в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и извлечението от сметка. Твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, пр.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на приетото в решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., че уведомлението от банката до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е ясно, изрично и недвусмислено. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона е да е ясно какво се разбира под ясно, изрично и недвусмислено уведомяване за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ответникът „Банка ДСК” ЕАД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като счита за неоснователен довода за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и конкретно с решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че нито съдебната практика, нито правната теория, нито ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено, каквото в случая е и отправеното до касаторката уведомление. Във връзка с това счита, че поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е налице последователна съдебна практика относно съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел с оглед оплакванията в жалбата и становището на насрещната страна, че страните не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Приел е за установено по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по сключен на 17.05.2008г. договор за ипотечен кредит, за сумата от 69 000 лв., предоставена на 28.05.2008г. по заемна сметка на кредитополучателя, за срок на издължаване от 360 месеца; че е уговорено за предоставения кредит кредитополучателят да заплаща първоначална лихва за период от една година / гратисен период/ в размер на 1.5%, а за останалата част от срока на кредита – лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, плюс стандартна надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют“ – Приложение № 2 към договора; че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.69 %, а стандартната надбавка е в размер на 4.50 %, т. е. уговорен е лихвен процент от 9.19 % без отстъпка и 8.69% с отстъпка от 0.50%. Приел е, че договорът съдържа и уговорка за задължение на кредитополучателя да заплащане на заемни такси.
Обсъдил е допълнително споразумение от 02.06.2011г., с което страните са постигнали съгласие за превалутиране на непогасения остатък от главницата по кредита за сумата 66 294.85 лв., в евро – 33 945.14 евро, по безкасовия курс на банката за съответната валута към деня на сключване на споразумението, като е договорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент, възлизащ към датата на подписване на споразумението на 8.79%, който при изпълнение на условията на програма „ДСК Уют“ се намалява с преференциална лихвена отстъпка от 1 %, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ – Приложение № 7.1.
Въззивният съд е обсъдил и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно – счетоводна експертиза и го е кредитирал изцяло, ценейки го като обективно и компетентно. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, е приел, че кредитът е обслужван сравнително редовно до м. ІХ. 2013г. / с малки закъснения/. Посочил е, че анюитетната вноска с падеж 03.10.2013г. е внесена частично, с множество плащания, извършени в периода от 31.10.2013г. до 26.08.2014г., като след тази дата плащанията са преустановени, и в началото на 2014г. са настъпили обективните факти по т. 20. 2, Раздел VІІ „Отговорности и санкции“ от приложимите по договора ОУ- допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, при които целият кредит става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Приел е, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените задължения за главница, договорни лихви, наказателни лихви и такси по процесния договор, изчислени от вещото лице съобразно уговореното в допълнителното споразумение и т. 20.1 и т. 20.2 от приложимите ОУ, са в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на банката срещу кредитополучателя.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответницата, че не е имало непогасени задължения в резултат на надплатени суми за възнаградителна лихва, едностранно многократно завишавана от банката през периода от 2008г. до 2013г., на основание нищожни / неравноправни/ клаузи на т. 24.3 от приложимите ОУ към датата на първоначалния договор и т. 24.3.1 от ОУ, приложими по допълнителното споразумение поради липсата на ясна методиката, която банката ще използва за повишаване на възнаградителната лихва. Приел е, че твърденията на ответницата за едностранно многократно завишаване на договорната лихва от страна от банката през периода от сключването на договора през 2008г. до 2013г., се опровергава от всички събрани в хода на производството доказателства, тъй като в периода на действие на договора възнаградителната лихва е увеличена само един път въз основа на сочените като нищожни клаузи на Общите условия, чрез повишаване на базовият лихвен процент от 4.69 % с 5.69 %. Посочил е, че това е осъществено преди сключване на допълнителното споразумение от 02.06.2011г. между страните и е мотивирано с изменение над 1% за месец на лихвените проценти на „LEONIA“, „EURIBOR“ и „LIBOR“ за щатски долари и изменение над 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България. Приел е, че по силата на допълнителното споразумение от 02.06.2011г., с което непогасената част от главницата е превалутирана от лева в евро, е постигнато съгласие за по – нисък процент на договорна лихва /7.79 % при условията на намаляване с преференциална лихвена отстъпка и 8.79% – без отстъпка/, в сравнение с уговорения лихвен процент при сключване на договора /8.69% с отстъпка и 9.19 % без отстъпка/ и с начисляваната договорна лихва за периода след изтичане на едногодишния гратисен период до 02.06.2011г. В тази връзка е счел, че доколкото задължения за възнаградителна лихва не са предмет на допълнителното споразумение, а след 02.06.2011г. е съставен нов погасителен план за анюитетни вноски в евро и банката е начислявала договорна лихва единствено и само въз основа на уговорените между страните по – благоприятни за кредитополучателя лихвени проценти, възраженията на въззивницата за нищожност поради неравноправност на посочените клаузи от Общите условия са релевантни към възражението за прихващане с надвнесени суми за лихви само по отношение на периода преди сключване на споразумението, но не и към възникването и съществуването на процесните парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Въззивният съд е изложил съображения, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е в писмен вид и да е достигнало реално до длъжника, а от съдържанието му да се извежда ясно и недвусмислено волята на банката да упражни потестативното право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок. Приел е за безспорно, че нотариалната покана с рег. № 9210, том ІІ, акт № 89/19.08.2015г. по описа на Нотариус Ю. Димитров рег. № 160 на НК, в която е обективирано изявлението на банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради забава в плащанията на задълженията, е получена лично от ответницата на 25.08.2015г. Посочил е, че спорът е относно това дали поканата е редовна и съдържанието й е достатъчно, за да се изведе ясно и недвусмислено волята на банката за обявяване на предсрочна изискуемост. В тази връзка е взел предвид, че в нотариалната покана са посочени подробни данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит, размер на кредита, номер на сметка, по която се отчита, причини за предсрочна изискуемост, както и предупреждение, че от датата на получаването върху цялата непогасена главница банката ще се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, и ще пристъпи към събиране на вземанията си по съдебен ред. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че няма основание за квалифициране на поканата като нередовна, респ. като негодна да произведе целеното с изпращането й действие на обективираното в нея уведомление за предсрочна изискуемост. Изложил е съображения, че в процесната покана е обективирана крайна и окончателна воля на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и, доколкото кредиторът няма възможност да предвиди кога ще бъде осъществено връчването на изявлението, а банката няма основание за счетоводно отразяване на кредита като предсрочно изискуем от дата, предхождаща реалното достигане на изявлението до кредитополучателя, точният размер на задълженията за главница и лихви, респ. непогасеният остатък от тях, за който ще бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не може да бъде определен към момента на изпращане на поканата.
По тези съображения въззивният съд е намерил за доказано възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични вземания на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД – [населено място] от ответницата, по сключен между страните договор за ипотечен кредит от 17.05.2008г. и допълнително споразумение от 02.06.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение № 654/16.05.2016г. по ч. гр. д. № 1356/2016г. по описа на Добрички районен съд.
Въззивният съд е приел, че въведеното в предмета на делото процесуално възражение на ответницата за прихващане на евентуални нейни задължения към банката с вземане в размер на 18 000лв., с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, е основано на фактическите твърдения, че сумата съставлява сбор от платени без основание възнаградителни лихви в периода от 07.05.2008г., начислявани в резултат на едностранно повишаване от страна на банката на лихвен процент въз основа на неравноправни /нищожни/ клаузи – т. 24.3 от Общи условия към първоначалния договор и т. 24.3.1 от Общи условия към допълнителното споразумение, тъй като в тях не е определена методика за промяна на БЛП по ясен, непротиворечив и предварително известен на кредитополучателя начин. Обсъдил е оспорената като неравноправна клауза на чл. 24.3 от приложимите към сключването на първоначалния договор Общи условия, предвиждаща право на кредитор да променя едностранно БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, при изброените в клаузата условия. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС по аналогични казуси, свързани с приложението на чл. 143 ЗЗП, в това число за неравноправност на същите клаузи от ОУ на „Банка ДСК“ ЕАД, споделил е всички дадени от ВКС разрешения по приложение на материалния закон и е приел за основателно възражението за ответницата за нищожност на клаузата, обективирана в чл. 24.3 от Общите условия на банката, съгласно която кредиторът има право да променя едностранно БЛП. Посочил е, че в договора за ипотечен кредит и в Общите условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т.е. не са инкорпорирани условията – вътрешните правила на банката, изисквани от т. 2 на чл. 58, ал.1 ЗКИ, от което следва, че клаузата, която въвежда право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, е неравноправна. Посочил е още, че по делото няма данни на кредитополучателя да са били оповестени и предоставени правила или методика, по която ще се определя или е определен конкретния размер на увеличението с 1 % на БЛП.
Въззивният съд е приел, че платените възнаградителни лихви в периода от 03.07.2009г. /когато е изтекъл едногодишният гратисен период с начисляване на лихва от 1.5 %/ до сключването на споразумението – 02.06.2011г., в частта, формирана въз основа на едностранно завишения БЛП с 1% с решение на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД, обективирано в Протокол № 46 от 16.10.2008г., са престирани при начална липса на основание, поради което подлежат на връщане на кредитополучателя. Въз основа на заключението на ССЕ е приел, че в периода от 03.07.2009г. до 03.10.2010г. са платени възнаградителни лихви в размер на 8 642.34лв., а размерът на задължението при договорения от страните лихвен процент с отстъпка – 8.69%, е за сумата 7 750.46 лв. В периода от 03.11.2009г. до 03.02.2011г. са платени възнаградителни лихви в размер на 2 259.19лв., а размерът на задължението при договорения лихвен процент без отстъпка – 9.19 %, е за сумата 2 037.48 лв. Считано от 03.03.2011г. до 03.06.2011г. са платени възнаградителни лихви в размер на 2 143.35лв., а размерът на задължението при договорения лихвен процент с отстъпка е за сумата 1 922.16лв. С оглед на това е приел, че общият размер на платените в повече възнаградителни лихви по процесния договор за кредит, въз основа на едностранно увеличение на БЛП по приета за нищожна /неравноправна/ клауза от ОУ по процесния договор за кредит е 1 334.78лева. Независимо от това, въззивният съд е счел, че насрещното вземане на ответницата не може да бъде прихванато с някое от нейните задължения към банката по издадената заповед за изпълнение, които са в евро, поради липса на еднородност насрещните задължения. Изложил е съображения, че определянето на левова равностойност на задълженията на ответницата, с цел да бъдат прихванати от получените от банката без основание суми в лева, е недопустимо, като се е позовал на ТР № 4/14/29.04.2015г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Макар и непрецизно формулиран, е поставен материалноправен въпрос относно изискуемото съдържание на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не може да обоснове допускане на касационен контрол. По въпроса е налице трайна практика, в това число посоченото от касаторката решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., според която волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си, като във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от формираната практика, като е разрешил въпроса при съобразяване на конкретните факти по делото – на съдържанието на нотариалната покана, връчена лично на касаторката, обективираща изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Взел е предвид, че в нотариалната покана се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като са посочени подробни данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит, за размера на кредита, причините за предсрочна изискуемост, както и предупреждение, че от датата на получаването върху цялата непогасена главница банката ще се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, и ще пристъпи към събиране на вземанията си по съдебен ред. Несъгласието на касаторката с изводите на въззивния съд по съществото си представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, което не може да обуслови допускане на касационен контрол и по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. Преценката дали уведомлението от банката съдържа изрично и недвусмислено волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем винаги е конкретна, поради което разрешаването на въпроса не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а е обусловено от установените по специфичните за всеки спор обстоятелства.
С оглед изхода на делото на касаторката не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 04.12.2018г. по в.т.д. № 518/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“д“, ап.15 да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата 300 лева /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: