2
определение по гр.д.№ 4043 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 28.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4043 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. А. срещу решение № 3040 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 19536 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II ”в” състав, с което е потвърдено решение № I-49-205 от 22.08.2014 г. по гр.д.№ 58815 от 2011 г. на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявения от Ц. Й. А. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на придобито въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 01.03.1991 г. до 20.12.2011 г. право на собственост на А. върху следния недвижим имот: апартамент № 2 с площ от 83,73 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.171.1.2 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-15 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата /Тълкувателно решение № 3 от 1973 г. на ОСГК на ВС/ по следните правни въпроси:
1. Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.86 ЗС по отношение на имотите на юридическите лица с държавно участие или тя се отнася само до имотите- публична държавна или общинска собственост ?
2. При незавършена по вина на държавен орган процедура по замяна на общински с частен имот, не се ли нарушава основно право на гражданите, защитено от Конституцията на Република България, каквото е правото на собственост ?
3. При положение, че ищцата е заплатила разликата в пазарната цена на заменяните имоти и е изтекъл, не по нейна вина, 5-годишният давностен срок за възстановяване на сумата, след неосъществяване на процедурата по замяна няма ли държавата /общината/ да се обогати за нейна сметка ?
Освен това, според жалбоподателката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Държавата, представлявана от МРРБ, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не е налице обаче общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като жалбоподателката не е посочила правни въпроси по смисъла на тази разпоредба от ГПК, които са от значение за конкретното дело и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение:
1. Първият поставен въпрос /следва ли да се прилага разпоредбата на чл.86 ЗС по отношение на имотите на юридическите лица с държавно участие или тя се отнася само за имотите- публична държавна или общинска собственост/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд не е приел, че ищцата не е придобила правото на собственост върху спорния имот по давност, тъй като забраната по чл.86 ЗС в сегашната й редакция се отнася и за имоти на юридически лица с държавно участие. Напротив, приел е, че ищцата не е придобила спорния апартамент по давност, тъй като през сочния от нея периода на владение /01.03.1991 г. до 20.12.2011 г./, последователно са действали разпоредбите на чл.86 ЗС /редакцията преди изменението с ДВ бр.33 от 1996 г., забраняваща придобиването по давност на имоти- публична и частна държавна или общинска собственост/ и пар.1 от ДР на Закона за допълнение на ЗС /спиращ давноствия срок за придобиване на имоти- частна държавна или общинска собственост/. На второ място, въззивният съд не е приел, че спорният апартамент е собственост на юридическо лице с държавно участие, а е приел, че той винаги е бил държавна собственост, като само е бил предоставен за управление на Агенция „А.”. В съответствие със закона и съдебната практика въззивният съд е приел, че Агенция „А.“ не представлява юридическо лице с държавно участие, което има своя самостоятелна собственост, а е юридическо лице със статут на изпълнителна агенция към Министерството на външните работи, което не е собственик, а само управлява предоставените му от държавата имоти.
2. Вторият въпрос /при незавършена по вина на държавен орган процедура по замяна на общински с частен имот, не се ли нарушава основно право на гражданите, защитавано от Конституцията на Република България, каквото е правото на собственост/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е въпрос, включен в предмета на делото: настоящото дело е за установяване на правото на собственост върху имот, а не за това дали държавен орган е нарушил правото на собственост на ищцата.
3. Третият въпрос /при положение, че ищцата е заплатила разликата в пазарната цена на заменяните имоти и е изтекъл, не по нейна вина, 5-годишният давностен срок за възстановяване на сумата, след неосъществяване на процедурата по замяна няма ли държавата /общината/ да се обогати за нейна сметка/ също не е въпрос, включен в предмета на делото: предмет на настоящото дело не е претенция за връщане на платената сума по започналата процедура по замяна, а установяване на право на собственост върху недвижим имот, за възникването на което право заплащането на цената не е правопораждащ юридически факт.
Предвид на гореизложеното и тъй като касаторката не сочи други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси, освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на решението /в този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/, само на това основание касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3040 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 19536 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II ”в” състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.