2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №88/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Н. С. Б. и Н. С. П.,и двамата от[населено място] против определение №2345/06.02.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№1042/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №5596/23.07.2010г. на Районен съд Благоевград за прекратяване производството по гр.д.№1934/2010г. по описа на същия съд.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че
„Конкретния правен въпрос от отговора на който зависи правилното разрешаване на настоящия съдебен спор и попадащ в приложното поле на член 280 ГПК е дали разпоредбата на член 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/обн.Д.в.бр.13/09.02.2007г./ и въведения в последния закон тримесечен срок за предявяване на исковете по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ противоречи на член 6 ,параграф 1,на член13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/Конвенцията/,както и на член 1 ал.1 от Първия протокол към Конвенцията и на член 17 ал.3 от Конституцията на Р..
В светлината на поставения по-горе въпрос,считам че е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като не ни е известна публикувана практика на ВКС и съдилищата,която да дава конкретен отговор на този въпрос,поради което намираме,че изясняването му би имало значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,в контекста на тълкувателните указания ,дадени с т.4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че въведеният с посоченото изменение на ЗСПЗЗ срок за предявяване на исковете по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е преклузивен-тоест с изтичането му се погасява самото материално право предмет на реституционната претенция.Предявеният след изтичане на посочения срок иск,както е в настоящия случай,е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване,а позоваването на жалбоподателите на Конвенцията за защита на правата и основните свободи е неуместно.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 19.02.201г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1 от същото,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда обективирана в решението му.Обжалваното решение,в случая определение,не може да бъде допуснато до касационен контрол,без да бъде посочен този въпрос.Така както е формулиран от касатора правния въпрос,за който се твърди,че е от значение за изхода на делото е свързан с оплаквания за противоречие на приета разпоредба в ЗСПЗЗ-а именно параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ с цитираната Конвенция и член 17 ал.3 от Конституцията на РБ.Ако е налице противоречие на законова разпоредба с основния закон-Конституцията,то тогава за същата се твърди,че е противоконституционна,а отстраняването на тази противоконституционност не става по пътя на тълкуването на същата ,както претендира жалбоподателят,като се позовава на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,а по предвидения от закона ред за обявяването и за противоконституционна.
Освен,че така формулирания правен въпрос е неточен,както и не е свързан пряко с решаващите изводи на съда,довели по изхода по конкретното дело,с оглед изложените твърдения от касатора,не са налице условията,предвидени в член 280 ал.3 т.1 от ГПК,а именно:правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание-т.4 от горепосоченото Тълкувателно решение.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2345/06.12.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№1042/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: