О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 119
[населено място] , 05. 03. 2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и шести февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 709/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Н. Р. е подал касационна жалба срещу решение № 182 от 28.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд постановено по гр.д. № 429 от 2012 г. в частта, с която е обезсилено решение № 180 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 284 от 2011 г. по описа на Свищовския районен съд и е прогласена относителна недействителност на основание чл.76 ЗН по отношение на касатора В. Н. Р. на сделката , извършена с н.а. № .., т…, рег № …, н.д. № 27 от 2011 г. В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационна проверка на съдебния акт като се подържа, че в случая са приложими хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси : допустимо ли е съединяване на иск по чл.76 от ЗН с иск за собственост или иска по чл.76 ГПК може да бъде предявен само в първата фаза на делбеното производство; допустимо ли е самостоятелно предявяване на иск по чл.76 ЗН извън иска за делба на имота, предмет на сделката ,чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена; вторият въпрос е допустимо ли е съединяване на иск по чл.76 ЗН с иск по чл.108 ЗС и с иск по чл.33, ал.2 ЗС.
Ответниците М. Н. Илиева и Н. И. И. са представили обстоен и подробен отговор на доводите наведени с жалбата и изложението , в който подържат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допусне.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Великотърновския окръжен съд по касационната жалба на В. Н. Р. не следва да се допусне до касационно обжалване , защото не са налице обстоятелства обуславящи приложението на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касираното решение е постановено по предявените в обективно съединение три иска от В. Н. Р. срещу М. Н. Илиева и Н. И. И. с правно основание чл.76 ЗН, чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС за апартамент № .., таванско помещение № …, избено помещение № …, заедно с 7,74% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място , съставляващо парцел … , кв…. , по плана на [населено място] с площ за терена от 919 кв.м. , ведно с гараж , изграден в същото дворно място. В съобразителната част на съдебният акт е посочено, че иска по чл.76 ЗН е несамостоятелен и следва да се предяви в първата фаза на делбата защото касае относителна недействителност на сделката и то само в случаите, когато обекта на делбата се падне в дял на съделител- сънаследник , който не е прехвърлил своята част и който е въвел това правопогасително възражение. Тези разсъждения са мотивирали извода , че иска е недопустим. В ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС е посочено ,че сделката е относително недействителна и то само по отношение на наследник, който се е позовал на разпоредбата на чл.76 ЗН и то когато съсобственият, сънаследствен имот не се падне в дял на наследника, който се е разпоредил с идеалната част, т.е. относително недействителната сделка може да бъде последващо санирана , ако разпоредилия се , получи имота при делбата. Това последващо саниране не може да бъде осъществено , ако се предяви само иска за собственост . Именно за това в ТР е посочено, че се касае до инцидентен установителен иск , предявен в първата фаза на делбата. Касираният съдебен акт в тази част съответства на Тълкувателното решение.
По иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС са изложени мотиви и те се споделят и от настоящия състав. Иска по чл.33, ал.2 ЗС е конститутивен и не може да бъде съединен с иск по чл.76 ЗН. В случая предявеният иск по този текст е допустим защото ищеца касатор е бил съсобственик в имота. Този иск обаче както е посочил въззивният съд е неоснователен. С извършеното дарение от М. И. в полза на своя син Н. И., последният е станал съсобственик. Третият съсобственик, баща на ищеца и дядо на Н. И. към този момент е бил жив и също е съсобственик . Негово право е било да реши на кого от другите двама съсобственици ще прехвърли своите идеални части от имота и той е избрал своя внук, а не сина си . Разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС има за цел да охрани съсобствениците и да им създаде привилегията за изкупят имота преди той да бъде предложен на трети лица на съсобствеността.
На последно място, действително с лаконични мотиви е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, като е посочено, че не е налице нито един елемент от фактическия състав на иска за ревандикация, т.е. ищеца не е собственик, ответника владее имота на правно основание. Всъщност ищеца е собственик на 1/6 идеална част от този имот и ответника държи тази част без правно основание. В изложението по чл.280, ал.1 ГПК обаче няма поставени въпроси относно решението по този иск, поради което съдебният акт по него не следва да се допусне до касационно обжалване на това основание.
Касатора дължи на ответниците направените разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., документирани с представеният договор за правна защита и съдействие № 00113903 от 29.08.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 182 от 28.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд постановено по гр.д. № 429 от 2012 по касационната жалба на В. Н. Р. при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Р. с ЕГН 53010031520 да заплати на М. Н. Илиева и Н. И. И. разноски в размер на 200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: