3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. С.,06,07,2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 553 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2, т.4 и т.5 ЗМТА.
Образувано е по предявени от М. Н. З. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 47, т. 2, т.4 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 19.08.2014г. по арб. дело № 35/2014г. на Арбитражния съд при БТПП в частта, в която ищецът е осъден, в качеството му на солидарен длъжник, да заплати на [фирма] сумата от 6559,38 лева- незаплатени суми по спогодба от 13.01.2012г., както и 539 лева – арбитражни разноски.
Ищецът иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липсата на арбитражно споразумение, разрешаването на спор, непредвиден в арбитражното споразумение, съответно поради неуведомяването му за арбитражното производство и назначаването на арбитър и невъзможността да вземе участие в него. Твърди, че в подписания от него като солидарен длъжник договор за лизинг не се съдържа арбитражна клауза. Последната е част от съдържанието на общите условия към договора за лизинг, неприети от него, като възпроизвеждането на арбитражната клауза в спогодбата от 21.08.2007г., сключена само между лизингодателя и лизингополучателя, няма действие спрямо ищеца, тъй като не е страна по нея. Иска присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, [фирма], оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С арбитражно решение от 19.08.2014г. по арб. дело № 35/2014г. на Арбитражния съд при БТПП ищецът, в качеството си на солидарен длъжник, е осъден да заплати на [фирма] солидарно с лизингополучателя, И. Х. П., сумата от 6559,38 лева – незаплатени суми по спогодба от 13.01.2012г., сключена по прекратен договор за финансов лизинг на лек автомобил, както и 539 лева – арбитражни разноски.
На 21.08.2007г. между [фирма], лизингодател, И. Х. П., лизингополучател, и М. Н. З., солидарен длъжник, е подписан договор за лизинг на лек автомобил, в който е посочено, че с подписа си под договора лизингополучателят удостоверява, че е получил и приема Общите условия на лизингодателя. В т.18.6 от същите е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, с изключение на тези, по които двете страни постигнат съгласие, ще бъдат отнасяни за разрешаване до Арбитражния съд при БТПП, [населено място], съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.
На 13.01.2012г. между лизингодателя и лизингополучателя е подписана спогодба във връзка с договора за лизинг, по която страна не е солидарния длъжник. В т.6 от спогодбата е посочено, че всички спорове по прилагането и тълкуването на спогодбата, ако не се решат чрез преговори, се отнасят за решаване до АС при БТПП, съобразно Правилника на същия, или до компетентен държавен български съд.
Ищецът по настоящото дело не е взел участие в арбитражното производство, по което е призоваван при условията на чл.32, ал.1 ЗМТА.
Съгласно чл.7 от ЗМТА, арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Изисква се писмена форма за действителност, която се счита спазена, ако споразумението се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Съобразно чл.7, ал.3 ЗМТА, се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разглеждан от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.
В настоящия случай, не е осъществена нито една от хипотезите на чл.7 ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ТЗ, клаузите в Общите условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Когато за действителността на договора е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи условия обвързват другата страна само, ако са й били предадени при сключването /чл.298, ал.2 ТЗ/. За да бъде обвързан от Общите условия относно съдържащото се в него арбитражно споразумение, солидарният длъжник по договора за лизинг, който не е търговец, трябва да заяви писмено, че ги приема. В настоящия случай, воля за приемане на Общите условия е изразена само от лизингополучателя, но не и от солидарния длъжник, поради което съдържащата се в Общите условия арбитражна клауза, както и тази по споразумението, по което страна не е солидарният длъжник, нямат действие по отношение на него. Ищецът по настоящото дело не е взел участие в арбитражното производство, поради което не са осъществени и посочените по-горе предпоставки на чл.7, ал.3 ЗМТА.
Предвид изложеното, спрямо ищеца, в качеството му на солидарен длъжник по договора за лизинг и трето лице по спогодбата към договора, липсва арбитражно споразумение, като е осъществен фактическият състав на чл.47, т.2 ЗМТА, поради което арбитражното решение следва да бъде отменено, съобразно чл. 49 ЗМТА, в атакуваната част.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1763 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 лева не се явява прекомерно, спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.2 ЗМТА, арбитражно решение от 19.08.2014г. по арб. дело № 35/2014г. на Арбитражния съд при БТПП в частта, в която М. Н. З., ЕГН [ЕГН], е осъден, в качеството му на солидарен длъжник, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 6559,38 лева – незаплатени суми по спогодба от 13.01.2012г., както и 539 лева – арбитражни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. Н. З., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 1763 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.