О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр.С.,08.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 984/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. П. Д., П. Ж. Д., П. В. Д., Р. Д. Л. и М. Д. И., всички от[населено място], против решение № 75/19.04.2010 год. по гр.дело № 86/2010 год. на С. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 238/05.01.2010 год. по гр.дело № 142/2008 год. на З. районен съд и е постановено въззивно решение, с което установителният иск за собственост, касаещ процесния недвижим имот е отхвърлен. Касаторите се позовават на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизират с аргументи наличие на хипотезите в т.1, т.2 и т.3 от процесуалната норма.
Ответникът по касационната жалба О. З. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и претендира да й бъдат заплатени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен установителния иск за собственост срещу [община], касаещ недвижим имот № 31.510 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-1853/29.11.2005 год., който имот е част от УПИ І-69, отреден за зеленина в кв.13 по плана на[населено място] и да постанови въззивно решение, с което го е отхвърлил, въззивният съд е изразил правни изводи за неоснователност и недоказаност на иска. Установил е обстоятелството, че от наследодателя на ищците И. Д., с решение № 5/02.08.1948 год., е отчуждена 1/3 ид.част от нива в м.”Л.” кв. Г. р., цялата от 3 дка. По отношение на издадената заповед № 90/09.07.1992 год. на [община], с което е отменено одържавяването по З., съдът е констатирал отсъствие на конститутивно действие и изразил становище, че в тежест на ищците е да докажат правото на собственост на своя наследодател към момента на отчуждаването на имота. Обсъждайки заключението на техническата експертиза, назначена за изследване на оспорената от ответника идентичност между претендирания имот, с пл.№ 69 кв.ПУП на З. и съществуващите данни за имота към момента на неговото отчуждаване, въззивният съд е приел същата за недоказана.
Съдът се е произнесъл по всяко от заявените в исковата молба придобивни основания, а именно: реституция, наследство и давностно владение за възникване на правото на собственост върху процесния имот, мотивирайки правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, поради отсъствие на доказателства, както и на изискуемите се от реституционния З. предпоставки за възстановяването му, една от които е категоричното установяване на притежаваните права на собственост към момента на отчуждаването, а и поради отсъствие на доказателства за придобиването на имота по давност, или по друг начин.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили правния въпрос, или въпроси от значение за изхода на конкретното дело. Според ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, а твърденията на касаторите за съдържащите се в него пороци съставляват касационни отменителни основания по смисъла на чл.281, т.2 и т.3 ГПК, чието обсъждане в настоящето производство по чл.288 ГПК е недопустимо. В настоящето производство касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касаторите правен интерес от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което означава, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – т.е. в производството по чл.290, ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от касаторите от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационният съд не дължи обсъждане и произнасяне по цитираната от касаторите съдебна практика, защото поради непосочване на правния въпрос от значение за конкретното дело, не може да се провери доколко е относима, съответно дали разрешеният от въззивния съд правен въпрос й противоречи.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и постави в тежест на касаторите направените от ответника разноски за настоящето производство, в размер на 1 000 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 75/19.04.2010 год. по гр.дело № 86/2010 год. на С. окръжен съд, по въззивната жалба на К. П. Д., П. Ж. Д., П. В. Д., Р. Д. Л. и М. Д. И. от[населено място], с вх.№ 2571/2010 год.
ОСЪЖДА К. П. Д., П. Ж. Д., П. В. Д., Р. Д. Л. и М. Д. И., всички от[населено място], да заплатят на [община] разноските за настоящето производство, в размер на 1 000/хиляда/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: