4
гр. д. №33/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 119
С., 08.03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 33/2013 г.
Производството е по чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е частна касационна жалба подадена от И. Х. Х. от [населено място] срещу определение от 16.10.2012 г. по ч. гр. д. № СП 105/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено определение от 25.09.2012 г. по гр. д. № С-27/2012 г. на СГС, ІV-в, с-в е уважено подаденото от К. (К.) и е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които К. ще предяви срещу И. Х. Х., И. А. Х. и М. И. Х. за сумата 1 004 255.54 лв. като е наложил възбрани върху недвижими имоти апартамент, в [населено място], ж. к. М. І, [жилищен адрес] опис в [населено място] , [улица] гараж на същия адрес, запори на дружествени дялове в единадесет търговски дружества, запори върху четири моторни превозни средства и запори на всички банкови влогове.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Срещу касатора и членовете на семейството му е било образувано производство за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност във връзка с постъпило в К. уведомление от окръжна прокуратура [населено място] за повдигнато обвинение срещу И. Х. за извършено на 28.06.2009 г. в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, във вр. с ал. 2 НК, изразяващо се в пренасяне без надлежно разрешително през границата високориското наркотично вещество на стойност 61 358 100 лв. На това основание е била извършена проверка за имуществото на Х. като е изискана информация по чл. 16 ЗОПДИППД, в резултат на което е установено несъответствие между приходите и придобитото имущество на проверяваното лице.
Обезпечението е допуснато след като съдът е намерил, че за допустим и вероятно основателен бъдещ иск по чл. 28 от специалния закон.
В изложението към касационната жалба е направено позоваване на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на определението. Поддържа се, че изводите на апелативния съд за това, че комисията не е установила законни източници за придобиване на имуществото на проверяваните лица, че разходната част значително надхвърля приходната, установена при проверката, както и че това е достатъчно за да са направи извод, че придобитото е вероятно във връзка с престъпна дейност, е необосновано.
Твърди се още, че комисията не е извършила пълна, точна и правилна проверка на източниците на доходи на лицата, срещу които се иска допускане на обезпечението. Не е направила справки за неразпределена печалба от минали години и за разпределени дивиденти между съдружници и еднолични собственици. На последно място поддържа, че съдът неправилно е приложил закона след като въз основа на установените данни е направил извод, че са налице достатъчно данни, които сочат на вероятна връзката между придобитото имущество и престъпната дейност.
Първите два въпроса са неотносими към разрешените от съда въпроси за наличието на основание за допускане на исканото обезпечение, поради което не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Последният въпрос, касаещ проверката за вероятната основателност на бъдещия иск е извършена от съда въз основа на писмените доказателства, към молбата за допускане на обезпечителните мерки.
Съдът е преценил установеното несъответствие между стойността на придобитото имущество и стойността на законно придобития доход през проверявания период и след констатация, че разходната част значително надхвърля приходната, е приел че това е достатъчно за да се предполага че предобитото е в резултат на престъпна дейност. Също това несъответствие е достатъчно да обоснове извод за вероятност на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Това от своя страна е достатъчна предпоставка за уважаване на искането за обезпечаване на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД.
Разрешението на този въпрос е дадено в съответствие с формираната вече постоянна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при осъществен контрол върху обезпеченията допуснати по този специален закон, която приема, че преценката за основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 ЗОПДИППД. Възраженията на проверяваното лице, че не са събрани и други доказателства, които ще обусловят други изводи, ще бъдат предмет на разглеждане в исковото производство, което има за предмет установяване на съответствието между придобитото от ответника и реализирания от него законен доход през проверявания период.
По изложените съображения не е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 16.10.2012 г. по ч. гр. д. № СП 105/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: