О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София 29.01. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1435/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Т. от гр. П., срещу въззивно решение № 633 от 1.04.2009 г. по гр.дело № 2426/2009г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, свързани с извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – “М” ЕООД, гр. П. чрез пълномощника си изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на «М. М.-93» ЕООД, гр. П. сумата 6134.89 лв., представляваща неизплатена част от сумата 11 134.89 лв.- дължимо възнаграждение за извършени по възлагане от жалбоподателя строително монтажни работи в жилището му, находящо се в гр. П., ул. «. № 16, по договор от 9.08.2006 г. Приел е, че предявеният от “М” ЕООД иск за заплащане на извършена от него работа по сключения на 9.08.2006 г. с жалбоподателя договор е основателен. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че дружеството – изпълнител е изпълнило задълженията по договора и възложителят му дължи договорената и неизплатена сума за извършената работа. Приел е, че разписката от 1.11.2006 г. не доказва плащане по договора от 9.08.2006 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като твърдението е, че е извършена неправилна преценка от въззивния съд на събраните по делото доказателства, включително представената разписка от 1.11.2006 г., както и че решението е основано на недопустими доказателства, какъвто е представеният по делото снимков материал.
Поставените в изложението въпроси за неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствата по делото, което е довело и до нарушение на закона са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до доказателственото значение на представени от страните писмени доказателства и извършената от съда преценка при постановяване на решението.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато, макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Изложеното в приложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не може да се квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на съдебния акт, които представляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такива за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложеното не се съдържат съображения за липсваща практика по поставените правни въпроси или че се налага съществуващата да бъде променена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 633 от 1.04.2009 г. по гр.дело № 2426/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.