ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
София, 04.12. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3171 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст. Г. като процесуален представител на Р. А. М. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 25.ІV.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г.
Ответницата по касационната жалба Т. К. М. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд по въззивна жалба само на ответника в частите относно вината за разстройството на брака, предоставяне упражняването на родителските права и издръжката е оставил в сила решението на Добричкия РС от 07.І.2008г. по бр.д. № 788/2007г., с което е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа бракът между страните, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на 16.VІІІ.1999г. дете Т е предоставено на майката при определен режим на личните му отношения с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, и М. е осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка и законна представителка 45лв. месечна издръжка, считано от влизането на решението в сила до настъпването на законна причина за отменяването или прекратяването й.
За да постанови решението относно родителските права, въззивният съд е приел, че те следва да бъдат предоставени за упражняване на майката. Взето е предвид, че се касае за дете с проблеми в развитието и обучението. Макар и двамата родители да са загрижени за тяхното преодоляване, налице е съществена разлика в използваните от тях методи. Майката постоянно, системно и целенасочено работи с детето по съвети, под надзора и съвместно със съответни специалисти – логопед, психолог, учители. А заниманията на бащата с детето за подобряване на успеха и поведението му са плод на личните му възпитателски виждания – парично стимулиране, подаръци, чийто вид е съобразен с желанията и интересите на детето – животни, компютърни игри, но той цели по-скоро да привлече вниманието му към посещения и занимания с бащата, а не преодоляване на проблемите в развитието му. Прието е, че не е установено майката да е препятствала контакти на детето с баща си в регламентираното за това време.
В с.з. на 17.ІІІ.2008г. М. чрез процесуалния си представител е поискал допускането на съдено-психологична и психиатрична експертизи “във връзка с настъпилата при детето страхова невроза от майка си поради ограничаването на контактите му с бащата”. В същото заседание въззивният съд е оставил без уважение искането, тъй като по делото липсват доказателства за отклонение в психиатричното и психологичното състояние на детето и тъй като евентуалното изготвяне на експертизите би повлияло небрагоприятно на развитието му.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Изложени са съображения, че отказът на съда за назначаването на психологична и психиатрична експертизи, както и отказът да бъде изкслушано детето, са резултат от неправилното приложение на материалния и процесуалния закони, поставяйки по този начин касатора в неравностойно положение с ищцата и лишавайки го от възможността с допустими средства да докаже, че детето страда от липсата на баща си и от липсата на контакти с него.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. В изложението си касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен въпрос. А процесуалноправният въпрос, изразяващ се в недопускането от въззивния съд на исканите съдебно-психологическа и съдебно-психиатрична експертизи, не е съществен за спора по делото. Това е така, тъй като в представените по делото доказателства не се съдържат данни детето да страда от страхова невроза, и то вследствие ограничаване от страна на майката на контакти с бащата /каквото по делото не е установено, освен противопоставянето й на контакти извън регламентираното от съда време/, и тъй като решаващите мотиви на съда за извода му кой от двамата родители да упражнява родителските права се основават на съпоставката и преценката на полаганите от тях грижи за детето, на възпитателските им виждания и на методите за осъществяването им. Следователно процесуалноправният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, което не обуславя допускане на касационното обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и с оглед твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, че съдът е отказал изслушване на детето. Ответникът, сега касатор, не е правил такова искане пред въззивния съд. А предвид разпоредбите на чл.106 ал.3 от СК и чл.15 ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето изслушването на ненавършило 10 годишна възраст дете не е задължително.
По изложените съображения касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, ГО, постановено на 25.ІV.2008г. по гр.д. № 153/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: