О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 05.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 542/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „А” АД, със седалище гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 106 от 14.07.2008 год., постановено по т.д. № 802/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлена предявената от касатора, като ищец, искова претенция, основана на чл.74 ТЗ срещу „Н”АД, гр. С. за отмяна на взетите от проведеното на 29.09.2006 год. от ОС на акционерите на ответното ТД решения по т.1, 3, 4 и 7 от дневния ред, като незаконосъобразни.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.225 ТЗ и чл.115, ал.4 ЗППЦК, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спора в тази му част по същество от касационната инстанция.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че съдебният акт на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, както и че ” постановеното от ВКС решение ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК”.
Инвокирайки доводи за наличие на критерия за селектиране на касационните жалби по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позова на ТР на ОСГК № 1/2002 год., а на този, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК –на решение Ф-39 от 04.06.1993 год., по ф.д. № 213/92 год. на ВС, явно с оглед даденото разрешение във вр. с приложението на чл.74 ТЗ.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване, излагайки подробни аргументи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, а алтернативно и срещу основателността на касационните оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, на които касаторът се позовава.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, имаща правен интерес от предприетото обжалване и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон относно редовността и, касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато по следните съображения:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна.
Първата – водещата, предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е самото диспозитивно начало и равенството на страните в процеса, което изключва съществуването на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на постановеното решение и оплакванията на касатора, да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, съобразно даденото в к.д. № 4/2009 год. на Конституционния съд на Републиката разяснение за вложеното в същия съдържание.
Следователно обстоятелството, че в случая в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба, касаторът не е формулирал такъв конкретен и специфичен за настоящето делото въпрос на материалното или процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на Софийски апелативен съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ по отношение на взетите от процесното ОС на акционерите на ответното ТД решения по т.1, 3, 4 и 7 от дневния ред, свързани съответно с приемане отчета за дейността на „Н” АД през 2005 год.; приемане на годишен финансов отчет и баланс на ТД за 2005 год.; приемане на решение за покриване на натрупани загуби от минали години и реализирана нетна печалба и избор на експерт- счетоводител за 2006 година изключва наличието на главната, водеща предпоставка за допускане касационно обжалване по приложно поле, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество от касационната инстанция, независимо от правилността или не на обжалвания съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК липсва и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, нито сама с постановяване на решение от касационната инстанция, доколкото точното прилагане на закона по вложение от законодателя смисъл в същото това основание сочи, че то цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът въобще не навежда.
Що се касае до съдържащите се в касационната жалба оплаквания, вкл. за неправилно приложение на материалния закон – чл.225 ТЗ, при липсата на конкретно формулиран и специфичен за делото въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК същите са относими единствено към основанията по чл.281,т.3 ГПК, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, но като правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 106 от 14.07.2008 год., по т.д. № 802/2008 год., в частта му, предмет на подадената от „А” АД, със седалище гр. С. касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: