О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
гр.София, 23.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3608 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.11.2012г. по гр.д.№6607/2012г. . на ГС София, с което е уважил искове с правно основание чл.49, чл.56, и чл.145СК.
Жалбоподателката Е. И. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. И. З., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстационното решение, е прекратил бракът, сключен между И. И. и Е. И. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] на мъжа.
Установено е по делото, че страните по спора са сключили граждански брак на 01.10.1988г. и от брака са имали родено едно дете, което към момента на подаване на исковата молба е навършило пълнолетие. Като е анализирал доказателствата по делото съдът е счел, че напускането на семейното жилище от страна на ищеца – ответник по жалба и раздялата на страните не е причина за разстройството на брачните им отношения, а е само проявление, последица на вече съществуващото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Установено е от показанията на вече пълнолен син, че в семействто е имало непрекъснати скандали през последните 10 години, предизвикани предимно от майка му, поради което съдът е приел, че последната има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съдът, като е изложил съображения кое жилище е семейно по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на СК, е приел, че такова е именно посоченото в исковата молба ателие. Като е взел предвид обстоятелството, че жената притежава друго жилище, е приел, че тя няма незадоволена жилищна нужда и е предоставил ползуването на семейното жилище на мъжа, който има има незаводолена жилищна нужда.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за тава презючира ли се вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.при прекратяването на брака. Представя съдебни решения – на състави на районни и въззивни съдилища без отбелязване да се влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват от настоящата инстанция при преценка допустимостта на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените от жалбоподателката въпроси, тъй като на същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата е прието, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В практиката на ВКС се приема, че въззивният съд достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, като дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. Именно в съответствие с нея съдът е постановил обжалваното съдебно решение.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата по делото и е аргументирал изводите си относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което приетото от него не е в противоречие с приложената задължителна съдебна практика – ППВС № 1/1957 г., ППВС № 12/1971 г.
Дали преценката на определени факти е точна и дали са правилни и логични изводите на обсъжданото от съда не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване, а може да сочи на неправилност на решение, която подлежи на преценка от настоящата инстанция само ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 26.11.2012г. по гр.д.№6607/2012г. . на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: