2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
София, 11.12..2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №837/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Т. Р. и И. М. Р. против решение №16/26.02.2010г. на Х. окръжен съд,постановено по гр.д.№683/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №136/20.07.2009г. постановено по гр.д.№304/2009г. по описа на Районен съд[населено място],като е отхвърлен иска предявен от С. Т. Р. и И. М. Р. срещу А. Т. Я. иск с правно основание член 108 от ЗС ,както и е отхвърлен предявения насрещен иск от А. Т. Я. и И. П. Я. срещу С. Т. Р. и И. М. Р. ,с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е и насрещна касационна жалба,на основание член 287 ал.2 от ГПК,подадена от А. Т. Я. и И. П. Я. против горепосоченото решение,в частта му относно разноските пред двете съдебни инстанции.
В изложението на касаторите С. Р. и И. Р.,приложено към касационната жалба,се заявява ,че е налице основанието,предвидено в член 280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като „съществения по делото материалноправен въпрос за законността на нарушението е решен 1.в противоречие с трайната практика на ВКС и 2. въпросът е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което изисква преценка на всички относими към установяване на нарушението белези- субективни и обективни,поради което считаме,че решението е неправилно.”В подкрепа на тези твърдения,касаторите прилагат решение по гр.д.№1405/2008г. по описа на ВКС,ІІІго,постановено по реда на отменения ГПК относно процесуалните задължения на въззивния съд по член 188 от ГПК/отм/ да обсъди в съвкупност твърденията и доводите на страните.
Ответниците по касационната жалба А. Т. Я. и И. П. Я.,в писмения си отговор,считат че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
Преди всичко в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,видно от съдържанието на изложението на касаторите,в същото се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи и цитира практика на ВКС,но не и основания за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
При това положение,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 287 ал.4 от ГПК,насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16/26.02.2010г. на Х. окръжен съд,постановено по гр.д.№683/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Т. Р. и И. М. Р. да заплатят на А. Т. Я. сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: