ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1191
София, 12. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 440 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 21.12.2011 г. по гр.д. № 8737/2011, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 9267/2010, като са отхвърлени предявените искове за обезщетение по чл. 225, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 и 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Д. Л. Б., представляван от адв. Кр. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за значението на неподписването на възизвната жалба от един от жалбоподателите за валидността на въззивното решение и материалноправните въпроси за правното значение на физическото явяване на работа и започването на друга работа за дължимостта на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по молбата СГСАГ „Х. Б.”, С. и Д. Н. Д., представлявани от адв. Я. Я. от САК я оспорват, като считат, че въззивното решение е по същество правилно: ищецът е възстановен на заеманата длъжност, разрешен му е отпуск, след това не изпълнявал възложената му работа и е престанал да се явява, без да му е разрешен отпуск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е възстановен на заеманата длъжност и му е разрешен отпуск, от 05. до 15.01.2009 г. той се е явявал на работа и на 14.01.2009 г. е поискал нов отпуск. От 16.01. до 06.02.2009 г. ищецът е бил в отпуск по болест, след изтичането на който той не се е явявал на работа, без да му е разрешен поискания нов отпуск.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че процесуалноправният въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че извършените процесуални действия без представителна власт може да бъдат потвърдени по всяко време и по указания на съда, както и че всеки от другарите по делото може да се присъедини към подадената от друг въззивна жалба не по-късно от първото заседание пред въззивната инстанция. Повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като съдът е приел, че ищецът е възстановен на заеманата длъжност и престанал да се явява на работа без основателна причина след това.
На ответниците по молбата СГСАГ „Х. Б.”, С. и Д. Н. Д. следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция в размер на 1.860,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 21.12.2011 г. по гр.д. № 8737/2011.
ОСЪЖДА Д. Л. Б. от С. да заплати на СГСАГ „Х. Б.”, С. и Д. Н. Д. от С. сумата 1.860,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2