2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
гр.София, 17.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1704/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. С. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 10399/ 2009 г. С посоченото решение въззивният съд, след като е отменил частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 2633/ 2008 г., е обявил, че вина за разстройството на сключения между С. Б. Б. и Е. С. Б. брак имат и двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Розабел С. Б. на бащата и е регламентирал режим на лични отношения с майката, като е осъдил последната да заплаща на детето месечна издръжка от 50 лв; предоставил е ползването на семейното жилище на С. Б. Б. докато упражнява родителските права по отношение на детето Розабел и е осъдил Е. С. Б. да освободи това жилище в двуседмичен срок от влизане на решението в сила; възложил е държавните такси и разноските в производството. В частта, в която бракът е прекратен и в частта за фамилното име на жената след развода е прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по въпроса на кой от родителите следва да се възложи упражняването на правата по отношение на детето от прекратения брак. Счита, че в ППВС № 1 от 1974 г. и в решения на ВС и ВКС е прието, че отговорът на този въпрос се дава в зависимост от това при кой родител интересите на детето са по-добре защитени, а и с оглед привързаността на детето към родителя, полът на детето и други данни. Предоставянето на правата според желанието на детето, ако е продиктувано от угаждане и разглезване, не било в негов интерес. Тъй като въззивният съд приел обратното, жалбоподателката моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – С. Б. Б. – счита, че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 от ГПК и моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
При постановяване на въззивното решение не е допуснато противоречие със задължителните указания по ППВС № 1 от 1974 г. Това постановление задължава съдилищата при определяне на родителя, който за в бъдеще ще упражнява еднолично родителските права, да се ръководят приоритетно от интересите на детето. Посочено е, че под интереси на детето се разбират необходимостта от правилното му отглеждане и възпитаване, създаване на трудови навици, осигуряване на материалните му нужди, като съвкупността от интереси се разглежда в крайна сметка от аспекта на осигуряване на всестранно развитие на личността. Предвидено е задължение за съда да изслуша родителите и детето, като изрично е указано, че желанията на изслушваните се съобразяват от съда, но не са задължителни за него. Посочени са критериите, от които съдът се ръководи при определяне на мерките на лични отношения, включително възпитателски качества на родителите и социален облик, грижи и отношение към децата, изявено желание за упражняване на родителските права, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на децата.
Обжалваното въззивно решение е съобразено с тези задължителни указания. Преценено е, че възрастта и полът на детето са критерии, които се съобразяват при предоставяне на родителските права, но не са основни такива. Те имат значение тогава, когато и двамата родители имат еднакъв капацитет да упражняват родителските права. Въззивният съд обаче е преценил, че в конкретния случай капацитетът на родителите не е еднакъв, а че бащата е по-адекватният родител с оглед цялостните грижи за детето. За обосноваване на тази преценка са анализирани както писмените и гласните доказателства по делото, така и приложените социални доклади. Изяснено е, че след влошаване на отношенията между съпрузите бащата е поел основната част от грижите по отглеждането и възпитаването на детето, както и че майката не е давала на детето достатъчно обич и разбирателство. Взето е предвид и изявлението на детето при кого желае да живее, като изрично е уточнено, че желанието на детето не е определящо, но е важно и трябва да бъде отчетено. Тази дейност на въззивния съд изцяло съответства на указанията, дадени в постановлението на Пленума на ВСРБ и утвърдената въз основа на него трайна практика, а не е в противоречие с тях. Твърденията на жалбоподателката, че доказателствата по делото не сочат бащата да притежава по-добри качества за отглеждане и възпитаване на детето, а че майката е по-пригодният да упражнява родителските права родител, не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.280 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения кои доказателства кредитира и какво приема за установено от тях, а преценката и обсъждането на тези доказателства не могат да бъдат проверявани при допускането на касационното обжалване. Евентуални грешки на въззивния съд при осъществяване на тази дейност могат да са касационно основание по чл.281 от ГПК, но не са основание за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Искането в тази насока следва да се отклони.
С оглед изхода от спора само ответникът по касация има право на разноски по настоящето производство. По отговорността за разноски обаче съдът не се произнася служебно – важи принципът на диспозитивното начало, който забранява даването на защита там, където такава не е надлежно поискана. И тъй като ответникът не е поискал присъждане на разходите по производството пред ВКС, в негова полза произнасяне не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 10399/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: