1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
гр.София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4233 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], чрез адв.Д.Р., срещу Решение от 27.02.2013г. постановено по възз.гр.д.№683/2012г. на Окръжен съд Шумен. В. решение се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение № 666/23.07.2012г. по гр.д.№2914/2011г. на РС – Шумен, като е отхвърлен предявеният от дружеството касатор иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.464 ГПК, че не съществува вземането на взискателя М. Х. Т. срещу длъжника К. „П. В.“ – с.П.В., в размер на сумата 16 014.49 лева. Поддържа се, че решението в тази му част е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че е налице хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по отношение на следните правни въпроси: представляват ли годно доказателствено средство счетоводни баланси и разплащателни ведомости, подписани от председател на кооперация с прекратени правомощия; може ли да се начислява по-високо възнаграждение на работника по съответните счетоводни документи и разплащателни ведомости, без наличието на подписано допълнително споразумение към трудовия договор; допустимо ли е присъждането на начисленото на работника трудово възнаграждение за период от време, през което председателят на кооперацията /представляващ работодателя/ е бил с прекратени правомощия. По тези въпроси жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор ответната страна по жалбата М. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д.Н., поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови решението си в атакуваната му част, ОС Шумен е приел, че М. Т. е работил по валидно сключен трудов договор с К. „П.В.“ за длъжността „тракторист – комбайнер“, на пълен работен ден, за неопределено време, считано от 02.01.2001г. до 25.03.2010г., когато трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №22/25.03.2010г. За изследвания период – от м.януари 2008г. до м.март 2010г. – съгласно отразеното и начислено по ведомостите за заплати и ГФО на кооперацията, неоспорената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че на М. Т. е начислено и неизплатено трудово възнаграждение в размер на сумата 16 014.49 лева. Съдът е приел, че безспорно към момента на сключване на трудовия договор, председателят на кооперацията Х. Т. е разполагал със законна представителна и работодателска власт; че и към 08.08.2011г. е продължавал да е вписан в ТР като председател и представляващ кооперацията; както и че на работника М.Т. за положения труд през процесния период от м.01.2008г. до м.03.2010г. му се дължи съответното трудово възнаграждение. Размерът на възнаграждението, както се посочи, е установен от съдебно-икономическата експертиза въз основа на записванията в счетоводната документация на кооперацията /разплащателните ведомости/ и в ГФО за 2008г., 2009г. и 2010г. Предвид това, съдът е направил решаващия извод, че искът за признаване несъществуването на вземане от трудово възнаграждение в полза на М.Т. срещу К. „П.В.”, предявен от касатора по реда на чл.464 ГПК вр. с чл.124 ал.1 ГПК, е неоснователен и го е отхвърлил.
Поставените от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не обосновават хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.Съгласно т.4 от ТР№1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В конкретния случай, разпоредбата на чл.128 КТ по ясен и категоричен начин разпорежда, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Същевременно нормата на чл.118 КТ, установяваща забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, в ал.3 изрично е регламентирала изключение от този принцип за случаите, когато работодателят едностранно увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Цитираните разпоредби не са неясни, непълни или противоречиви и по приложението им има създадена константна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил, постановявайки решението си.
Формулираните от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са относими към установяване на фактическата обстановка по делото, към възприемането и оценката на доказателствата по делото от съда, поради което представляват доводи за евентуална неправилност на обжалваното решение. Релевираните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, както и за неправилно приложение на материалния закон, могат да са основания за отмяна на решението по чл. 281т.3 от ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор е направила искане за присъждане на разноските в касационното производство и е представила списък по чл.80 ГПК. Искането е основателно и следва на основание чл. 78 ал.3 ГПК касаторът да заплати на М. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 750 лева – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.02.2013г., постановено по въззивно гражданско дело №683/2012г. на Окръжен съд Шумен в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ЕИК -[ЕИК], представлявано от Н. Р., на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на М. Х. Т. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 750 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.