1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
гр.София, 27.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5154 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. И., представлявана от адв.И. И., срещу въззивно решение от 27.05.2014г. постановено по възз.гр.д.№234/2014г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение №207/21.03.2014г. по гр.д.№1656/2013г. на РС – Шумен. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. И. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. ОСГТК/, а именно: 1/ Налице ли е валидно дадено предварително съгласие за уволнение по чл.333 ал.4 КТ тогава, когато документът е подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, без знанието и съгласието на колективния синдикален орган; 2/ Какви са правните последици, ако в К. са предвидени срокове, в които работодателят следва да поиска, а синдикалният орган да изрази становище за уволнението на работник /страна по К./ и трудовото правоотношение се прекрати преди изтичането на тези срокове. По първия въпрос страната твърди противоречие на въззивното решение с приетото по т.2 от ТР №4/2013г. на ОСГК на ВКС, а по втория – че разрешаването му от касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Съдът е посочил, че ищцата е работела в ответното училище на длъжността „Помощник-директор по административно-стопанската дейност“, за която старото щатно разписание е предвиждало една щатна бройка, като уволнението е извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2-ро КТ – поради съкращаване на щата. Изяснено е, че новото щатно разписание влиза в сила от 15.04.2013г., както и че в него липсва щатната бройка, заемана от ищцата. Заповедта за уволнение е връчена на 16.04.2013г., а трудовият договор е прекратен, считано от 17.04.2013г. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, включително като е препратил и към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че работодателят е доказал законността на оспорената заповед – решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; спазени са клаузите на К., предвиждащи информиране на синдикатите за причините и необходимостта от предприемане на мерки по оптимизиране щата на училището; съкращаването на щата е реално – с новото щатно разписание е премахната единствената щатна бройка за длъжността „помощник-директор по административно-стопанската дейност“; прекратяването на трудовия договор с ищцата е станало след влизане в сила на новото щатно разписание. Съдът е приел, че служителката не се ползва със специалната закрила по чл.333 ал.4 КТ, тъй като в клаузите на представения К. не е предвидено задължение за работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, да вземе „предварителното съгласие“ на синдикалния орган, а „предварително становище“. В тази връзка въззивната инстанция се е позовала на даденото от ОСГК на ВКС с ТР№4/2013г. задължително тълкуване на закона.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.
Съгласно приетото с ТР№1/2009г. ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.
В случая и двата въпроса в изложението, освен че са правно ирелевантни за спора, тъй като не са обуславящи за решаващата воля на съда, по същество изразяват несъгласието на страната с изводите на въззивната инстанция и направената преценка на доказателствата по делото.
Въпросът за значението на еднолично подписан от председателя на съответната синдикална организация документ, изразяващ становище /съгласие, или несъгласие/ за уволнението на работник/служител – страна по К., е неотносим за спора, тъй като в случая съдът е приел, че ищцата не се ползва със закрилата по чл.333 ал.4 КТ – в представения К. е предвидено работодателят да получи от синдикалния орган „предварително становище“, а не „предварително съгласие“ за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.328 ал.1 т.2 КТ. В този смисъл дали такъв документ отразява, или не решението на колективния синдикален орган, е без значение за делото, щом е установено, че клаузите на К. не предвиждат специалната закрила при уволнение по чл.333 ал.4 КТ. Атакуваното решение съответства на задължителната съдебна практика и на приетото разрешение на въпроса, дадено с т.1 от ТР №4/ 2013г. ОСГК на ВКС, че когато клауза на К. предвижда работодателят да съгласува уволнението, или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.4 КТ.
По втория поставен в изложението на касатора въпрос – за последиците от неспазване на срокове, уговорени в К., за изразяване на становище от синдикалния орган за уволнението на работник – въззивният съд не се е произнасял, защото такова възражение не е било въведено своевременно нито пред първата, нито пред втората инстанция. Въпросът е ирелевантен и с оглед на установените по делото факти, че работодателят е информирал синдикатите за причините и необходимостта от извършване на съкращения в щата на училището и е направил необходимото да получи становище от синдикалната организация, член на която е била ищцата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.05.2014г., постановено по възз.гр.д.№234/2014г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.