О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1191
София 27.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4559 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. С. и Р. И. Д. от [населено място] чрез адв.Г. Н. срещу решение № 741 от 17.04.15г., постановено по в.гр.дело № 93/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5130 от 5.11.14г.по гр.дело № 4232/14г.на Варненския районен съд.С него е прието за установено,че жалбоподателите дължат солидарно на И. С. Ц. сумата от 5 000 евро,представляваща главница по договор за заем от 13.12.12г.,по заповед за незабавно изпълнение № 791/31.01.14г.,издадена по ч.гр.дело № 1306/14г.на ВРС,VІІІ състав на основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 ГПК вр.с чл.240 ЗЗД и са осъдени за разноски.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставени са следните въпроси:1.Когато при действието на забраната по чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой между едни и същи страни и при идентични условия ,в рамките на три последователни дни,се сключат три договора за заем,заемната сума по всеки от които позволява уговорка за изплащането им в брой,за да бъдат признати същите за недействителни като сключени при заобикаляне на закона,необходимо ли е да се установи тяхната привидност що се отнася до реалния размер на предоставената сума; 2.Допустимо ли е събиране на свидетелски показания за установяването на симулативния характер на договор,когато изходящият от противната страна писмен документ,с който се обосновава допустимостта им,не се отнася до този договор и обективираното в него изявление само по себе си не сочи неговата симулативност,но съпоставката му с останалите писмени доказателства прави вероятно твърдението за привидност; 3.Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства,както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях.
Ответницата по жалбата И. Ц. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното: С договор за заем от 13.12.12г.И. Ц. – заемател е предоставила на И. С. – заемополучател и Р. Д. – съдлъжник сумата 5000 евро,като в чл.2 страните са заявили,че заемната сума е предадена от заемателя на заемополучателя в деня на сключването му и в тази си част има характер на разписка.Ответниците не са оспорили подписите си под договора,а и същите са нотариално заверени.В чл.5 е предвидено задължение за връщане на сумата до 31.12.13г.,а в чл.10 е уговорена солидарната отговорност на съдлъжника Р. Д..Страните са подписали още два договора за заем,съответно от 14.12.12г.и от 15.12.12г.,също с нотариална заверка на подписите,с идентично съдържание и при същите условия като процесния.С договор за покупко-продажба от 19.12.12г.,обективиран в нот.акт № г. [фирма] е продало на И. С. С. собствения си недвижим имот,находящ се в [населено място], м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.3506.254 с построената в него еднофамилна жилищна сграда,за сумата 21 887.70лв,която сума според заявеното от продавача е получил изцяло и по банков път преди подписване на НА.С вносна бележка от 12.12.12г.И. С. е превел по сметка на [фирма] по проформа фактура № 103/11.12.12г.сумата 27331.64 лв.С декларация –приходна разписка от 12.12.12г.И. Ц. е удостоверила с подписа си получаването на сумата от 6380 евро от И. С.,която представлява част от наплащането на стойността на складов парцел на [фирма].Декларацията е подписана и от предалия сумата И. С..
При тези данни по делото от правна страна въззивният съд е направил извод за сключването на договор за заем, предвид наличието на писмен договор с нотариална заверка на подписите,в който ясно е обективирано съдържанието на волеизявленията на договорящите се,както и признанието на заемателя и съдлъжника,че са получили сумата от 5 000 евро.По делото не са ангажирани доказателства за плащане в срок,поради което за заемодателя се е породило правото да иска осъждане на задължените лица да върнат заетата сума.Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответниците за привидност на постигнатото съгласие по договора за заем.Прието е,че не е осъществен фактическия състав на относителната симулация поради липсата на идентичност на страните по договора за заем и този за продажба на недвижим имот и на прикрита сделка.Прието е още,че не е налице и абсолютна симулация,доколкото липсва „обратно писмо”,което да съдържа изявление,че не се желае правното действие на сключената от страните сделка.Не са налице и писмени доказателства,които да правят вероятно твърдението за симулация,поради което свидетелските показания за доказването й са недопустими.Декларацията-приходна разписка от 12.12.12г.,на която ответникът се е позовал, не може да се приеме като начало на писмено доказателство,тъй като касае друго правоотношение,което се различава от процесното както по предмет ,така и по страни.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът: Допустимо ли е събиране на свидетелски показания за установяването на симулативния характер на договор,когато изходящият от противната страна писмен документ,с който се обосновава допустимостта им,не се отнася до този договор и обективираното в него изявление само по себе си не сочи неговата симулативност,но съпоставката му с останалите писмени доказателства прави вероятно твърдението за привидност,не е разрешен в противоречие,а в съответствие със задължителната практика.В приложеното от жалбоподателите решение № 403 от 5.08.10г.по гр.дело № 684/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието,че когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания,когато в делото има писмени доказателства,изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава.В разглеждания случай въззивният съд е извършил такава преценка и приел,че няма годно писмено доказателство,което да прави вероятно твърдението за симулация на договора за заем.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване
Не е разрешен в противоречие със задължителната практика и процесуалния въпрос: Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства,както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изчерпателно се е произнесъл по доводите и възраженията на страните,свързани с твърдението за привидност на процесния договор за заем.
Не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК по въпроса: Когато при действието на забраната по чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой между едни и същи страни и при идентични условия,в рамките на три последователни дни,се сключат три договора за заем,заемната сума по всеки от които позволява уговорка за изплащането им в брой,за да бъдат признати същите за недействителни като сключени при заобикаляне на закона,необходимо ли е да се установи тяхната привидност що се отнася до реалния размер на предоставената сума.Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е относим към конкретния казус.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 741 от 17.04.15г., постановено по в.гр.дело № 93/15г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.