ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1192
София, 12. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 411 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.10.2011 г. по гр.д. № 2782/2011, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 20.12.2010 г. по гр.д. № 21310/2010, като е уважен предявеният установителен иск за сумата 8.000 лева дължимо възнаграждение за месеците юли и август 2009 г. по договор за текущо правно обслужване.
Недоволен от решението е касаторът ДП „Т. с. и в.”, представляван от юрк. Д. Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на уговореното възнаграждение по договор за текущо правно обслужване, при неизпълнение на конкретна работа през част от периода на действие на договора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по молбата А. д. „Ч., В. и с.”, С., представляван от адв. Мл. Ч. и адв. Ю. В. от САК я оспорва, като счита, че в касационната жалба не е посочен правния въпрос, обусловил решението по делото, а до колкото може да се приеме, че такъв въпрос съществува, той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.06.2009 г. страните са сключили договор за текущо правно обслужване с едногодишен срок, съгласно който довереникът се е задължил да дава правни съвети, води преговори, изготвя договори и осъществява процесуално представителство в обем до 15 часа месечно по възложени веднъж седмично конкретни задачи срещу месечно възнаграждение в размер на 4.000 лева, като изпълнението се отчита със седмична справка-отчет, а при изработени повече от 15 часа месечно – с допълнителна справка-отчет – срещу съответно допълнително възнаграждение. Договорът е прекратен по взаимно съгласие с анекс от 07.09.2009 г., съгласно който доверителят е върнал гаранцията за добро изпълнение, но не е заплатил дължимото възнаграждение за месеците юли и август, за които не са представени доказателства да са възлагани конкретни задачи и съответно да са представени седмични справки-отчети. Ответникът дължи уговореното възнаграждение, тъй като неговият размер е фиксиран независимо от обема на фактически възложената работа в рамките на 15 часа месечно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че възнаграждение с фиксиран размер може да бъде уговорено и срещу алеаторна престация.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.10.2011 г. по гр.д. № 2782/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.