ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1192
София, 21. декември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3219/2017 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 509/27.04.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 315/2017, с което е потвърдено решение № 355/23.11.2016 на Асеновградския районен съд по гр. д. № 448/2015, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижими имоти поради накърняване на добрите нрави и липса на представителна власт.
Недоволна от решението е касаторката Й. С. А., представляван от адв. К. В. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението му да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за основанията за прогласяване на нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 5/2014 на ВКС, ОСГТК по т. д. № 5/2014, както и с решение № 27/02.02.2015 на ВКС по гр. д. № 4265/2014, решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010, които прилага.
Ответницата по жалбата М. С. Т. – Д., чрез адв. П. Г. и Н. А. от ПАК, я оспорва като неоснователна, като счита, че поставените въпроси нямат претендираното значение и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сестри, като техният наследодател С. Т. е придобил собствеността на спорните имоти по време на брака си с А. Т. в режим на СИО и след нейната смърт е станал собственик на 4/6 ид. ч., които е прехвърлил с нотариален акт на ответницата. При изповядване на сделката тя го е представлявала по силата на изрично нотариално заверено пълномощно с клауза да договаря сама със себе си, а като цена на договора за продажба е уговорена сумата 18.000 лева (при данъчна оценка на имотите в общ размер 18.017, 60 лева), платена изцяло по банков път по сметка на продавача. Съдът е приел, че сделката е действителна, като са налице всички елементи, включително престация, като ответницата – купувач е договаряла сама със себе си поради изричната воля на продавача (неин баща, изразил изрична воля за продажбата, за което свидетелстват показанията на разпитаните по делото свидетели). Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството по какъв начин са били изтеглени парите от банковата сметка на продавача, доколкото до неговата смърт, ответницата се е грижила за него, поради което не може да се приеме, че е бил увреден от сключената сделка. Изложени са съображения, че за да е налице нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави, следва да липсва еквивалент на продажбата, а в случая цената е определена в размер на данъчната оценка на апартамента, което в никакъв случай не може да се приеме като липса на престация и в случая няма данни продавачът да е бил ощетен, с което са били накърнени добрите нрави и да е довело до нищожност на процесния договор за продажба. Въззивният съд е приел, че упълномощаването е станало по изискуемия се от закона ред в писмена форма, със съответното описание на вещите, които са били предмет на тази продажба и след като купувачът е договарял сам със себе си, той следва да определи цената на вещта (вещите), каквито права са му били делегирани с пълномощното. Получените средства от продажбата на имота са постъпили по сметката на продавача, поради което съдът е приел, че сделката е извършена от името и за сметка на продавача, което не представлява липса на представителна власт.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че съдът е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна; когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; когато се уговарят имуществени облаги за сключването на брак, даването на съгласие за осиновяване; договорите върху неоткрити наследства; ограничаване на възможността някой да се разпорежда с имуществото си в случай на смърт. Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда. Не е налице соченото противоречие с т. 3 на ТР № 5/2014 г. по т. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен, като на тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. В случая по делото не е установено ответницата да е злоупотребила с доверието на представлявания (неин баща), нито да се е облагодетелствала за негова сметка. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора.
При този изход на делото, на ответницата по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509/27.04.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 315/2017.
ОСЪЖДА Й. С. А. [населено място] да заплати на М. С. Т. – Д. сумата 1.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.