О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
София 23.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3530 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Ц. чрез адв.П. Г. срещу решение № 537 от 30.11.12г.,постановено по гр.дело № 736/12г.на Окръжен съд- Враца.С него е потвърдено решението на Районен съд – Враца от 11.04.12г.по гр.дело № 4482/11г.в частта,с която е уважен предявен срещу него иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
В приложеното изложение към касационната жалба се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Ц. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е развалил сключения на 25.04.91г.с нот.акт № ,т.,н.д.№ г.договор за покупко-продажба на недвижим имот,с който В. Д. А. е продала на своя син С. А. Ц. 1/2 ид.част от апартамент № ,ет.,вх.,находящ се в[жк], [улица] [населено място],заедно с толкова ид.ч.от мазе № ,от общите части и от правото на строеж,срещу задължение за издръжка и гледане,по отношение на 1/2 ид.част – частта от наследството на продавачката на сина й В. Ц.,конституиран след смъртта й в хода на процеса на нейно място като ищец,или 1/2 идеална част от целия имот.След анализ на писмените и гласни доказателства съдът е приел,че както ответниците по делото,така и наследодателят им приживе – С. Ц.,не са изпълнявали в пълен обем задълженията за издръжка и гледане по отношение на прехвърлителката,като това състояние е трайно и е продължило до смъртта й на 13.02.2012г.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случаите,когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Към касационната жалба не са приложени влезли в сила съдебни решения,които да съдържат противоречиво разрешаване на поставен от касатора правен въпрос.
Не е налице основанието за допускане и по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставеният в изложението към касационната жалба въпрос: следва ли договорът за издръжка и гледане да се тълкува единствено в интерес на продавача –прехвърлител и следва ли задължението за издръжка и гледане да се изпълнява,независимо от факта дали продавачката е имала конкретна нужда от такива грижи и дали е могла да се издържа,има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,което изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В решение № 863 от 22.12.10г.по гр.дело № 1534/09г.на ІV г.о.е прието, че съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 537 от 30.11.12г.,постановено по гр.дело № 736/12г.на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА А. С. Ц. да заплати на В. А. Ц. сумата 150 лв/сто и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.