О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 декември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1430/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 672 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 169/08 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решението на Софийски градски съд, постановено на 18.06.2007 г. по гр.д. № 1761/06 г. и е прекратено производството по делото.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Е. Д. като пълномощник на И. Г. П.. Развити са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по разрешения с него материалноправен въпрос от кой момент започва да тече преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената идеална част от съсобствен недвижим имот. Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС- решение № 72 от 01.07.1959 г. по гр.д. № 48:59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. по гр.д. № 943/59 г. на І г.о.; решение № 100/95 от 01.03.1995 г. по гр.д. № 1430/93 г. на ІV г.о.; решение № 449/02 г. от 27.06.2002 г. по гр.д. № 703/01 г. на І. г.о.; решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 690/08 г. и решение № 1269 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 3800/07 г.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Е. Н. М. и Д. С. М. чрез своя процесуален представител адв. А. К. изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото по предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС въззивният съд е приел, че искът е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок, който започва да тече от датата на продажбата, а не от датата на нейното узнаване. Мотивирал се е с това, че продажбата се вписва в нотариалните книги, които са публични и всеки съсобственик би могъл да узнае за нея. В случая по делото е било установено, че с нотариален акт № 106, т.І, дело № 90 от 27.05.2005 г. на нотариус К. К., ответницата Е. Н. М. е прехвърлила на другата ответница Д. С. М. собствената си 1/2 ид. част от жилището, находящо се на [улица], ет.5, ап.5 със застроена площ 114 кв.м. Сделката е оформена като договор за замяна, като приобретателката Д. М. е прехвърлила на Е. М. собствеността върху свои движими вещи – климатик, перална машина и хладилник, общо на стойност 1758.44 лв. и доплатила за уравнение дела на заменителката Е. М. сумата 32 610 лв.
Въззивният съд е приел, че към така сключения договор е приложима разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС, тъй като дадените като насрещна престация електроуреди са родово определени вещи и биха могли да бъдат осигурени от всеки друг приобретател на недвижимия имот. Освен това тяхната стойност е значително по- малка от доплатената за уравнение сума. Тъй като обаче искът по чл. 33, ал.2 ЗС е бил предявен на 07.03.2006 г., т.е. след изтичането на два месеца след извършване на сделката, въззивният съд е направил извод, че е недопустим.
Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос е пряко свързан с изхода на настоящото дело. Решенията на ВКС, на които се позовава касаторът, нямат характер на задължителна практика, поради което не обуславят наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но следва да се ценят във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос. Посочените решения на ВКС третират сходна на настоящата хипотеза, при която идеалната част от съсобствен имот е била продадена на трето лице, без да бъде направено предложение на другия съсобственик да я купи и е направен извод, че в тези случаи началният момент на срока по чл. 33, ал.2 ЗС следва да бъде отнесен към момента на узнаване на продажбата. Даденото от въззивния съд разрешение е в обратен смисъл и това противоречие обуславя основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 672 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 169/08 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 183.35 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: