ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1193
София, 21. декември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3829 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3273/14.06.2017 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 294/2017, с което е потвърдено решение № 6297/26.10.2016 на Разложкия районен съд по гр. д. № 435/2016, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа размер на 4.065,24 лева.
Недоволен от решението е касаторът О. у. „Св. Св. К. и М.“, [населено място], [община], представляван от адв. П. З. от Б. като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението си да обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото относно правно релевантните факти и за правното значение на признанието от страна на неизгодни за нея факти, както и по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за уволнение и по-специално извън хипотезата на чл. 195 КТ следва ли работодателят да изложи мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответницата по жалбата Н. М. Б., представлявана от адв. П. С. от ПАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ищцата е работила по трудов договор при ответника на длъжността „Учител по история и цивилизация“, като със заповед № 1/20.10.2015 на временно изпълняващия длъжността директор Я. Я. на ответното училище е била назначена по заместване до завръщането на титуляря. Със заповед № 117/11.03.2016 на директора А. М., връчена на ищцата по пощата на 12.03.2016 г. е прекратен трудовият договор на ищцата на длъжността учител в прогимназиален етап, считано от 14.03.2016 г. на основание чл. 325, т. 3 и т. 5 КТ, поради изтичане на уговорения срок и със завръщане на замествания на работа. От една страна въззивният съд е приел, че процесната заповед няма необходимото съдържание за прекратяване на трудовото правоотношение (липсва конкретно посочване какъв е бил уговорения срок, кога е изтекъл, кой е замествания служител, кой служител се е завърнал на работа), поради което това лишава страната от възможност да се защити. След преценка на данните по делото, съдът е приел, че видно от поименното щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.09.2015г., е имало две щатни длъжности за учител по история, заети от А. М. (който към посочения момент е заемал и длъжността „директор“) и от Я. Я., който към датата на възникване на трудовото правоотношение с ищцата е изпълнявал длъжността „директор“, като трудовият му договор е бил прекратен, считано от 17.02.2016 г. със заповед № РД-19-07/16.02.2016 на началника на Р. Б.. Ето защо въззивният съд е достигнал до извода с оглед поименното щатно разписание, че ищцата е била назначена по заместване на учителя Я. Я., който 7 дни преди нейното назначаване е заел временно – до завръщане на титуляря, длъжността директор в училището, като не е било възможно тя да е била назначена по заместване до завръщане на А. М., както твърди ответникът, тъй като през учебната 2015/2016 година той е имал часове по история и не е отсъствал от работа, за която е било необходимо назначаване на заместващ служител. Съдът е приел, че с прекратяването на трудовото правоотношение на Я. Я. на 17.02.2016 г. в полза на ищцата е започнал да тече срокът по чл. 69, ал. 1 КТ, с изтичането на който нейното срочно трудово правоотношение се е превърнало в безсрочно и съгласно чл. 69, ал. 1 КТ, трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В случая е безспорно, че ищцата е продължила да работи от 17.02.2016 г. до 11.03.2016 г., т.е. повече от 5 работни дни, без писмено възражение от страна на работодателя, поради което съгласно чл. 69, ал. 2 КТ, още в края на месец февруари 2016 г. трудовото правоотношение с нея е било трансформирано в такова за неопределено време, поради което съдът е приел, че се явява неприложимо основанието за прекратяването му по чл. 325, т. 5 КТ, което е относимо за срочни трудови договори по чл. 69, т. 3 КТ. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил задължението си в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, като признанието на някоя от страните на неизгодни факти следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Съгласно установената практика на ВКС в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите), същото се отнася в равна степен и за заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на други основания – те също трябва да бъдат посочени по ясен и разбираем за работника начин.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3273/14.06.2017 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 294/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2