3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София, 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 66/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
И. Б. К. от [населено място], област С. е подала касационна жалба против решение на Окръжен съд – Смолян по гр. д. № 445/2010 г., приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът Средно общообразователно училище „Х. Б.”, [населено място] счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Смолян с решение от 16. 7. 2010 г. по гр. д. № 390/2010 г. е отхвърлил предявените от И. К. срещу С. „Хр. Б.” искове, както следва: иск за сумата 2420.04 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 87 работни дни за периода от 5. 6. 2007 г. до 7. 1. 2009 г.; иск за сумата 1000 лв. обезщетение за забава върху главницата 2420.04 лв. за периода от 8. 1. 2009 г. до 12. 4. 2010 г.; иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата 2420.04 лв. от 12. 4. 2010 г. до окончателното изплащане. Решението е потвърдено от Смолянският окръжен съд с въззивно решение от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 445/2010 год.. Въззивният съд е потвърдил изводите на районния съд, че ищцата има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск само за времето на реално положен труд по трудово правоотношение. От доказателствата по делото е установено, че тя не е работила в периода от предходно уволнение от 5. 5. 2007 г. до отмяната му по съдебен ред и възстановяването й на работа на 18. 11. 2009 год. и за този период от време няма право на платен отпуск, респк. на обезщетение за неизползването му. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е работила от 18. 11. 2010 г. до последното й уволнение на 7. 1. 2009 г., използвала е част от полагащия се платен отпуск и не е използвала платен отпуск в размер на пет дни, като работодателят й е изплатил обезщетение за девет дни, т. е. повече от действително полагащото й се обезщетение. С оглед на това е отхвърлен главният иск като неоснователен и акцесорните искове за обезщетение за забава на плащането на главницата.
Искането на жалбоподателката К. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по два въпроса – по материалноправния въпрос за право на платен годишен отпуск, респк. право на обезщетение за неизползването му и по процесуалноправния въпрос за приложимостта на бързото производство при разглеждане на искове извън предметния обхват на чл. 310 ГПК. Жалбоподателката счита, че по въпроса за правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е налице съдебна практика, която противоречи на предходна дългогодишна практика и на правната доктрина, което е основание за допускане на касационно обжалване. Искането на допускане на касация по процесуалноправния въпрос е мотивирано с доводите, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е разгледал делото по реда на бързото производство, въпреки че то не е от видовете спорове, посочени в чл. 310 ГПК и това представлява неточно приложение на закона, което предполага развитие на правото.
Исканията са неоснователни.
Решаващият съд правилно е приел, че право на платен годишен отпуск се полага само при реално положен труд, както изисква чл. 351 КТ и изключението, предвидено в чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ, на което се позовава ищцата, не е приложимо в случая. В този смисъл са постановени решения /копия от които са приложени към досието на делото/ на състави на касационния съд по чл. 290 ГПК, които са задължителна съдебна практика съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС. При това положение не може да се претендира за допускане на касация на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, че въпросът, разрешен от въззивния съд, касае точното прилагане на закона и развитието на правото.
Необосновано е искането за допускане на касация по процесуалноправния въпрос за реда, приложим при разглеждане на настоящото производство – по реда на бързото производство или по общия ред. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касация предполага правен въпрос, който има определящо значение за правния спор. Предмет на делото е иск за определяне на право на платен годишен отпуск и обезщетение за неползването му и за целта съдът е назначил, изслушал и приел заключение на икономическа експертиза, от което следва, че за времето на действително положен труд от ищцата от 18. 11. 2008 г. до 7. 1. 2009 г. й се полагат общо девет дни платен годишен отпуск и обезщетението за тези девет дни е изплатено от работодателя, като част от платеното е в повече, тъй-като ищцата е ползвала 4 дни отпуск в края на 2008 г.. Тези фактически обстоятелства не са оспорени от ищцата и въз основа на тях, съдът е изградил извода си, че ищцата няма право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Изводът на съда е изграден изцяло на безспорно установените факти и по никакъв начин не е обусловен от процесуалния ред, по който е гледано делото – като бързо производство. При това положение, поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за реда на разглеждане делото, не касае крайното решение. То е изцяло съобразено с доказателствата по делото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 445/2010 г. на Смолянския окръжен съд по жалбата на И. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: