Определение №1193 от 23.10.2013 по гр. дело №4190/4190 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193

София, 23.10.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4190 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 44 от 05.02.2013 година по гр.д. № 57/2013 година на Врачански окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Р. Н. В. от [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че на 01.03.2012 г. ищецът е бил възстановен в изпълнение на съдебно решение на заеманата преди незаконно уволнение длъжност „оперативен дежурен” в [община]. След възстановяването му на работа, на служителя е било разрешено ползване на платен отпуск до 25.06.2012 г. По време на ползване на платения му отпуск, със заповед № 118 от 09.03.2012 г., на основание чл. 37 ЗЗКИ, кметът на общината е определил списък на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, в кръга на които е била включена и длъжността „оперативен дежурен”. На 29.05.2012 г. служителят е представил на работодателя изискващите се по ЗЗКИ документи за започване на проучване за даване разрешение за достъп до класифицирана информация. Със заповед ЗО № 058 от 26.07.2012 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Р. Н. В. на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяващо се в липса на допуск до класифицирана информация. Към момента на прекратяване на трудовия договор не е било извършено проучване на служителя от Държавна агенция „Национална сигурност”, нито е било отказано издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. При така установените факти, в решението е прието, че уволнението е извършено незаконно, тъй като разрешението за допуск се издава по писмено искане на ръководителя на съответната организационна единица, в която работи лицето; че работодателят не е изпълнил задължението си да поиска своевременно разрешение за допуск и без да изчака срока за издаване на съответното разрешение е прекратил трудовото правоотношение без да са налице предпоставките по чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от [община]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложими ли са разпоредбите на чл. 147 и сл. ППЗКИ, когато лицето не кандидатства за постъпване на работа, а е възстановено на заеманата длъжност по силата на съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба Р. Н. В. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Врачански окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно установената съдебна практика (решение № 302 от 19.07.2012 г. по гр. № 1012/2011 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК), трудовият договор може да бъде прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация само в случаите, когато компетентният орган по ЗЗКИ откаже да издаде разрешение на служителя или проучването не се извърши по вина на служителя, отказал да даде писмено съгласие за процедурата по проучване за надеждност или когато даденото съгласие е оттеглено по време на осъществяването на процедурата, както и когато органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация, го отнеме преди да е изтекъл срока му (чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ). Когато липсата е резултат от бездействието на субекта, който единствен по закон може да поиска извършване на проучване и даване на разрешение за достъп до класифицирана информация, то това не е обективна причина за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Без правно значение е дали служителят кандидатства за длъжност, която може да се заема след получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или длъжността е определена за такава от ръководителя на съответната организационна единица по реда на чл. 37 ЗЗКИ по време на изпълнението или служителят е възстановен на такава длъжност по силата на съдебно решение – разрешението за достъп до класифицирана информация се получава винаги само по искане на работодателя (чл. 148 ППЗЗКИ), поради което бездействието му не съставлява основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че трудовият договор с ищеца е прекратен от работодателя без да е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.12 КТ, тъй като липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация е поради бездействие на работодателя, който въпреки даденото от служителя съгласие за извършване на проучване и представени необходими документи по чл. 147, ал.1 ППЗЗКИ не е изпълнил своевременно задължението си по чл. 148 ППЗЗКИ и е прекратил трудовото правоотношение преди изтичане на срока по чл. 52, ал.1, т.2 ЗЗКИ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 05.02.2013 година по гр.д. № 57/2013 година на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top