3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
гр. София, 27.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5102 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от [населено място] против решение № 198/30.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1164/2014 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е прекратен брака между страните по делото, като упражняването на родителските права по отношение на двете деца на страните, е предоставено на майката, с определен режим на лични контакти с бащата. Съдът не се е произнесъл по отношение на вината за разстройването на брака на страните, тъй като ищцата е оттеглила това свое искане пред първоинстанционния съд. Съдът е установил, че страните се намират във фактическа раздяла, като от дълъг период са във влошени отношения и двамата съпрузи желаят прекратяването на брака.
Съдът е приел, че твърденията на съпруга, че майката е изоставила децата, че не желае да ги отглежда и че няма добри битови условия за отглеждането на децата, са голословни и неподкрепени от доказателствата по делото. В тази насока, съдът е приел, че битовите условия и при бащата и при майката са еднакво добри за отглеждането на децата, въз основа на събраните поделото доказателства. Съдът е приел, че по делото липсват данни за изложеното от страна на бащата, че майката живее в изключително лоши условия, напротив, приел е, че същата разполага със сравнително същите условия за отглеждането на децата, с каквито разполага и бащата. Приел е, че майката е полагала грижи за децата и че с оглед тяхната възраст, те следва да останат да живеят с нея, без да бъдат разделяни, като в тази насока е отчел и родителския капацитет на бащата, предвид неговото поведение към майката, по време на съвместния им живот, както и след настъпването на фактическата раздяла.
Решението е обжалвано от бащата на децата, като в касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на решението в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката и бащата е осъден да заплаща издръжка.
В изложението на касационните основания се твърди, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението се съдържат твърдения относно евентуална необоснованост на решението на въззивния съд, като твърденията изцяло са основани на твърдението на касатора от фактическа страна, че майката живее в Република Гърция и че битовите условия по отглеждането на децата са изключително лоши в нейното жилище в [населено място]. Съдът не е установил, че майката живее в Република Гърция, поради което правния въпрос, доколкото може да се приеме, че е поставен такъв относно местожителството на децата в Република България, а на родителя, комуто са предоставени родителските права за упражняване – извън страната, е неотносим към спора. На следващо място, съдът от фактическа страна е приел, че битовите условия и на двамата родители са приблизително еднакви по отношение на възможностите за отглеждане на децата, поради което и въпросите, поставени в насока следва ли съдът да отчете лошите битови условия при преценката относно предоставянето на упражняването на родителските права, също е неотносим към производството по чл.288 ГПК, в което не е допустимо от процесуалноправна гледна точка да се преценява обосноваността на съдебното решение, т.е. да се прави проверка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. В тази насока, макар касаторът да се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, не се сочат съдебни решения, влезли в сила, които да са дали разрешение на поставени правни въпроси, различно от това с обжалваното решение.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, предвид липсата на сочените касационни основания за това.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198/30.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1164/2014 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.