Определение №1193 от 8.11.2011 по гр. дело №642/642 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1193
София, 08.11.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 642/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. П., чрез адв. Цв. И. срещу решение № 20/14.01.2011 год., постановено по гр.д. № № 975/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1480/16.09.2010 год. по гр.д.№ 2408/2010 год. на Русенски районен съд, в частта в която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за присъждане на командировъчни средства в размер на 18 427 лв.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК.
На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото. На следващо място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези законови изисквания не са изпълнени.
С представеното изложение касаторът е посочил , че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същият обаче не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос в посочения вече смисъл . Изложението на практика съдържа само касационни оплаквания за неправилност на решението и по- конкретно за допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства по делото. Същите могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това обсъждане на визираното от касатора допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК, не следва и не може да се извърши – същото се преценява само при наличието на посочен правен въпрос.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20/14.01.2011 год., постановено по гр.д. № 975/2010 год. на Окръжен съд, [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top