О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1024/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Т. А. против решение №513/09.07.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №336/2009г. по описа на същия съд,с което обезсилено решение №144 от 26.02.2009г. по гр.д. №764/2008г. по описа на Районен съд гр. К. в частта,с която е отхвърлен предявеният от Б. А. против „З”АД гр. К. иск за осъждане на ответника,в случай,че спорната вещ липсва да заплати на ищеца сумата 8000лева-действителната стойност на вещта,като оставя в сила решението в останалата му част,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание член 108 от ЗС от Б. Т. А. против „З”АД гр. К. за отстъпване на собствеността и предаване владението на описаните в решението движими вещи.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба”З”АД гр. К.,в писмения си отговор счита,че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви относно заявената от ищеца ревандикационна претенция за процесната движима вещ-хаспел комплект,въззивният съд е посочил,че липсва надлежна индивидуализация на вещта-марка,сериен номер,година на производство или други белези,които биха я разграничили от други машини със същото или сходно предназначение,като наред с това двустранният протокол за предаване на процесната вещ има характер за предаването й в заем за послужване съгласно член 243 от ЗЗД и то на заемател,физическо лице,непредставляващо дружеството,поради което ответното дружество не се явява страна по това облигационно отношение. По отношение на заявения от ищеца евентуален иск за присъждане равностойността на процесната вещ,по която пъровинстаницонния съд се е произнесъл,след като е отхвърлил предявения ревандикационен иск,въззивният съд е приел,че разглеждането на този иск в тази процесуална ситуация води до постановяване на недопустим диспозитив по евентуално съединения иск.
За да мотивира наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК ,касаторът се позова на цитираните в молбата си решения на тричленни състави на ВКС,като сочи,че решеният от въззивния съд материалноправен въпрос относно липсата на доказателства по делото,установяващи правото на собственост на ищеца върху процесната вещ и местонахождението й,както и необсъждане характера на изпратената нотариална покана за уведомление за прекратяване на договора е в противоречие с постановеното по тези съдебни актове и е основание за допускане на касационно обжалване.
За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване е необходимо решеният от съда правен въпрос да е в противоречие със задължителната практика на ВКС,в смисъл- в противоречие с тълкувателни решения на ОС на ВКС-на гражданската и търговската колегии,на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито актове на се сочат в депозираното от касатора изложение.
На второ място касаторът твърди,че е налице аналогичен казус,касаещ правото на собственост и ревандикация на недвижим имот постановено по гр.д. №228/2009г. по описа на В. окръжен съд,приложено към молбата,от което обаче е видно,че липсва каквато и да било идентичност по произнасянето на съда по настоящия спор,във връзка с поставените правни въпроси и тези,които са разрешени в приложеното решение,свързани със спор за право на собственост върху възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя,с претенции за обявяване недействителност на договор за доброволна делба. Наред с това ,цитираните актове на тричленни състави на ВКС,които не формират задължителна практика за съдилищата и следва да се разгледат в контекста на това основание за допускане на касационно обжалване,а именно по член 280 ал.1 т.2 от ГПК, в едната си част са неотносими към решението от съда правни въпроси с въззивното решение,а в друга част това разрешаване не е в противоречие с постановеното от ВКС в цитираните решения,поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
В молбата изложение се цитира само разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване,без да се посочват каквито и да било аргументи в тази връзка. Само и единствено позоваването на текста на тази разпоредба не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №513/09.07.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №336/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: