О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
гр. София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1333 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. и Д. Л. Н. – В. против решение №23/02.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 872/2009 г. от Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е отменено решението на първоинстанционния Районен съд – Благоевград и е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от В. Н. Н. и Д. Л. Н. – В. против М. Х. Б. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ гараж в гр.Благоевград, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, въззивния съд е приел от правна страна, че правото на собственост върху спорния недвижим имот е придобито от ответника по делото М. Б., на основание изтекла в негова полза придобивна давност, каквото възражение е направено в хода на процеса. С оглед указанията на ВКС, дадени с отменителното решение от 23.09.2009 г., при новото разглеждане на спора, въззивния съд е направил извод за началната дата на владението, осъществявано от ответника М. Б., както и че то е продължило явно и необозпокоявано повече от десет години и на това основание е приел за установено придобиването на правото на собственост от него, върху процесния имот.
В изложението на касационните основания към касационната жалба липсва формулиран правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. В изложението се твърди, че въззивния съд е направил своите изводи в противоречие с разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, относно преценката на всички доказателства по делото, като в тази насока се сочи съдебна практика, в която според жалбоподателите е възприето противното. Позоваването на разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./ във връзка с твърдението на жалбоподателите за необсъждане или погрешно интерпретиране на събраните по делото доказателства представлява твърдение за наличие на съществено процесуално нарушение, довело до неправилност /според жалбоподателите/ на постановеното решение. В тази връзка е и последващото изложение на фактите по делото и твърдения за необоснованост на възприетото от въззивния съд. На първо място, процесуалното нарушение не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, доколкото същото не е включено като основание в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалното нарушение води до неправилност на постановеното решение, която неправилност е касационно основание за обжалване на решението, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. наличието на процесуално нарушение и доколко то е довело до неправилност на постановения акт следва да се преценява в производството по чл.290 и сл. от ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допустимост на касационното обжалване. На същото основание, изложението на фактите по делото в изложението на касационните основания и различните правни изводи, които се правят от жалбоподателите, в сравнение с изводите относно фактическата обстановка по спора, възприета от въззивния съд, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото фактическата обстановка, въз основа на която въззивния съд е направил правните си изводи е въпрос, касаещ обосноваността на съдебния акт и не подлежи на проверка в производството по селектиране на касационното обжалване, предвид неговата факултативност. Необосноваността също е сред основанията за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 от ГПК. На следващо място, жалбоподателят е длъжен да посочи правен въпрос, обуславящ допустимостта на касационното обжалване, като това негово задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Самото непосочване на правен въпрос, а интерпретиране на доказателствата и фактите по спора, е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, като в тази насока са и указанията на ВКС, дадени по приложението на нормите на чл.280 и чл.288 от ГПК с ТР №1/2009 на ОСГТК.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23/02.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 872/2009 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.