ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1194
София, 12.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 536 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Р. като процесуален представител на Е. Б. Е. АД П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 31.І.2012г. по гр.д. № 3429/2011г.
Ответникът по касационната жалба С. Ж. Ж. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 9976/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно и е отменил уволнението на С. Ж.Ж. със заповед № 50/06.ІV.2011г., възстановил го е на длъжността „ел.монтьор, поддържане и ремонт на ел.преносни линии и мрежи” КЕЦ П. – Група обслужване на клиенти и му е присъдил разноски по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено при наличие на основанието за това – съкращение в щата, но при подбор, не извършен по законоустановените в чл.329 КТ критерии. Основните критерии, по които е следвало да се извърши оценяването, са степен на образование и квалификация и ниво на изпълнение на работата, а допълнителни кретирии не е следвало да се оценяват наравно с основните; по допълнителните критерии е следвало да бъдат оценявани само работниците, които са получили равни оценки по основните критерии; при положение, че по двата основни критерия ищецът има повече точки от други работници, той не е следвало да бъде предложен за съкращаване; решаващи са се оказали оценките за екипност, коректност и лоялност към дружеството, инициативност, комуникативност и способност за адаптиране и особено оценките за коректност и лоялност и за инициативност. Съдът е обсъдил показанията на свид.К., че са били подложени на преценка всички ел.монтьори, че причината, поради която ищецът, който е с висше образование, е получил 4 от 5 възможни точки е, че той няма електротехническо образование, а е със специалност „машинен инженер”, че било взето от комисията предвид извършено от него дисциплинарно нарушение, за което му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”, което се отразило на оценката по критериите коректност и лоялност и инициативност.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „до колко съдът, който няма преки и непосредствени впечатления от разпита на свидетелите, може да ги тълкува и преценя” в противоречие с ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият релевиран от касатора като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като той не е обусловил решаващият извод на въззивния съд, че подборът не е извършен съобразно критериите, предвидени в чл.329 КТ. Въпрос по произнасянето по този начин касаторът не е посочил като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно. От друга страна, в касационната жалба не се сочат оплаквания, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, във връзка с релевирания въпрос. При това положение и тъй като по силата на чл.290 ал.2 ГПК касационният съд може да провери правилността на атакуваното въззивно решение само по посочените в жалбата основания, допускането на касационно обжалване по този въпрос е безпредметно.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 350лв. направени от него разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 28.ІІІ.2012г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, № 159 от 31.1.2012г. по в.гр.д. № 3429/2011г.
ОСЪЖДА Е. Б. Е. АД П. да заплати на С. Ж. Ж. от [населено място] 350лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: