ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1194
София, 21. декември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3346 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2561/19.04.2017 на Софийския градски съд по гр.д. № 10351/2016, с което е потвърдено решението от 25.04.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 38381/2012, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. И. Ш. от САК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението си да извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението, за служебните задължения на първоинстанционния и въззивния съд за изготвяне на доклад по делото и даване на указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и по материалноправните въпроси за наличие и установяване на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и за приложението на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответницата по жалбата Н. М. Б., представлявана от адв. П. С. от ПАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, каквато прилага. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с решение от 15.11.2010 г., по гр. д. № 6082/2010 г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.03.2012 г., между страните по делото е признато за незаконно предходното уволнение на ищцата по чл. 328, т. 2 КТ, което е отменено и ищцата е възстановена на заеманата преди това длъжност „оператор компютър“ при ответника [фирма]. Ищцата се е явила на работа на 21.05.2012 г. за да заеме длъжността, като трудовото правоотношение е възстановено със заповед № 157/21.05.2012 на длъжност по новия класификатор от 2011 г. с наименование „оператор, въвеждане на данни“ към отдел „Финансово икономически“ с брутно трудово възнаграждение 756 лв., изменена с допълнително споразумение от 21.05.2012 г. към трудовия договор и е връчена длъжностна характеристика за длъжността „оператор, въвеждане на данни“. Със Заповед № 200/19.06.2012 на изпълнителния директор на ответното дружество са изменени изискванията на за заемане на длъжността „оператор, въвеждане на данни“ и считано от 19.06.2012 г. за тази длъжност се изисква средно специално образование с икономически профил, специалност „Счетоводна отчетност“, както и наличие на умения за работа със счетоводна система „А.“, удостоверено със сертификат или друг удостоверителен документ, издаден от специализиран център по компютърно обучение, като е утвърдена и нова длъжностна характеристика за длъжността „оператор, въвеждане на данни“, връчена на ищцата на 20.06.2012 г. (която видно от приложена диплома има полувисше образование по машиностроене и ел. техника, с квалификация Г. системи, т.е. не е спорно, че ищцата не отговаря на новите изисквания). На 21.06.2012 г. на ищцата е връчена заповед № 203/21.06.2012 за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 22.06.2012 г., поради променени изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, доколкото веднага след възстановяване на ищцата на работа, работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността, заета от нея, като е въвел изисквания за изпълнение на длъжността на 19.06.2012 г., на които ищцата да не отговаря. От съпоставката между старата и новата длъжностни характеристики въззивният съд е установил, че те са напълно идентични по съдържание, с изключение единствено на промененото изискване за образование и новите изисквания засягат само длъжността на ищцата, като изискването за образование е изменено само по степен, без да са изменени задълженията, отговорностите, организационните взаимоотношения и необходимата компетентност за изпълнението на длъжността. Ето защо, съдът е приел, че чрез законово допустими средства, да постигне прекратяване на трудовия договор с ищцата, работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че след възстановяване на длъжност на ищцата не е определено конкретно работно място, не й е възлагана работа, не й дадена парола за достъп до системата, нито й е определен компютър, на който да работи (тези факти се установяват от показанията на изслушаните пред първата инстанция свидетели на ищцата и тези на ответника). Освен това, счетоводната програма „А.“, с която ищцата е следвало да работи, е въведена при работодателя още през 2007 г., според допълнителното заключение на вещото лице. Прието е, че с доклада по делото, макар при допълването на доклада в първото по делото съдебно заседание на 06.02.2015 г. първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване, макар, погрешно да е указал, че в тежест на ответника, вместо на ищцата, е да установи злоупотребата с права, каквато се е твърдяла в исковата молба, това обстоятелство не води до незаконосъобразност на решението, тъй като в хода на процеса ищцата е ангажирала достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си за злоупотреба с правата на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че съдът не е компетентен да се произнася по въпроса за нужната квалификация за дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка и непряка дискриминация. Работодателят има, на общо основание, задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения и въпреки, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност, контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона (чл. 8, ал. 1 КТ), когато в процеса е въведено твърдение за нарушения на тези изисквания. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил задължението си, че той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в неговата обжалвана част. В съответствие с установената в т. 2. ТР № 1/2013 ВКС, ОСГТК задължителна съдебна практика въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Посочването в доклада на правно релевантните факти (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и разпределянето на доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) са задължения на първоинстанционния съд по доклада, като неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение.
Въззивният съд не се е отклонил от установената практика, че преценката за добросъвестност на работодателя трябва да отчита всички обстоятелства, релевантни за всеки отделен случай и в този смисъл приложената от касатора съдебна практика не е в противоречие с въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния поставен въпрос, тъй като е съобразена практиката на ВКС, че работодателят може да прецени какво образование и каква квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността или реорганизация, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. При въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация, за да действа добросъвестно, работодателят трябва да съобрази не само нуждите на предприятието, но и да действа равнопоставено по отношение на всички заети лица. Ако новите изисквания имат отношение към изпълнението на определено задължение, те трябва да важат за всички работници, в чиято трудова функция е включено това задължение и не могат да важат за работници в чиято трудова функция това задължение не е включено (вж. Решение № 194/26.07.2016 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 891/2016).
При този изход на делото, на ответницата по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2561/19.04.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 10351/2016.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на В. П. Т. от С. сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.