2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
София, 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 81/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. Н. М. от [населено място] е подал касационна жалба против въззивно решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. № 710/2010 г., приложил изложение на основанията за допускане на касационната жалба и решения на други съдилища.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ, [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският районен съд, с решение по гр. д. № 2592/2010 г., е отхвърлил предявените от М. М. против Ц. – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед от 8. 4. 2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „медицински фелдшер” и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа. Решението е потвърдено от Плевенският окръжен съд с обжалваното въззивно решение, постановено на 2. 11. 2010 г.. Окръжният съд е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ, като е поканил жалбоподателя М. да даде обяснения във връзка с жалба от трето лице за допуснати от М. нарушения на професионалните му задължения. Прието е от съда за доказано нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила от страна на М.. Съдът се е позовал на приложените по делото писмени доказателства – доклад на комисия по заповед на министъра на здравеопазването и доклад на комисия, създадена със заповед на директора на Регионален център по здравеопазване – Плевен. Посочено е, че в хода на исковото съдебно производство, жалбоподателят М. не е опровергал констатациите в докладите, че като медицински специалист не се е информирал подробно за състоянието на пациента, не е снел задълбочена анамнеза, не е оценил правилно тежестта на състоянието, с оглед на което да е предприел необходимите лечебни действия. Съдът е взел предвид приложеното по делото съобщение за смърт на лицето И. Д., починала само няколко часа след посещението на жалбоподателя, с посочена причина на смъртта „инсулт”, като е съобразено, че документът не е бил оспорен и не са събрани доказателства за опровергаване на доказателствената му стойност. В резултат, решаващият съд е стигнал до крайния извод, че неправилното диагностициране и липсата на адекватни действия от страна на жалбоподателя представлява сериозно нарушение на професионалните задължения, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
.Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК., с твърдението, че съдът не е извършил преценка на всички относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, не е взел предвид липсата на доказателства за връзка между неговите действия и последвалата смърт на пациентката, което представлява противоречие с практиката на ВКС и с практиката на други съдилища.
Доводите са неоснователни.
Няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, той-като приложените решения са на състави на касационния съд, а не тълкувателни решения, които удостоверяват задължителната практика на ВКС. Посочените решения, както и решения на състави от други съдилища – Шуменски районен съд и Видински окръжен съд, се отнасят за конкретни дела при определена фактическа обстановка и доказателствените изводи на тези съдилища не могат да бъдат пряко отнесени към спора по настоящото дело. В случая, въззивният съд е изложил подробни съображения за събраните доказателства, въз основа на които е формирал своите изводи и тази аргументация не противоречи на съдебната практика и закона.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2. 11. 2010 г. по гр. д. № 710/2010 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на М. М. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: