О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
София, 28.10.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4400/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на Република България срещу решение от 21.04.2015г. по гр.д.№4783/2014г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБългария, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Жалбоподателят – Б. А. Н., чрез процесуалния си представител, в насрещтна жалба поддържа, че решението е неправилно в частта му, с която са отхвърлени исковете му.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил П. на Република България да плати на Б. А. Н. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато против него обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2 , във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, последвано от влязла в сила на 04.12.2012 г. оправдателна Присъда № 27 от 16.11.2012 г. на Софийски окръжен съд, по НОХД № 430 по описа на съда за 2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2012 година до окончателното плащане, отхвърлил е като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Установено е по делото от обвинителен акт по досъдебно производство № 180/2006 г. по описа на Н. следствена служба, пр.пр. № 724/2006 г. по описа на СОП, че Б. А. е обвинен, че за времето от 01. 01. 2002 г. до 31.12. 2004 г. на ГКПП „К.“, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ НК – контрольор граничен сектор „К.“ при „Управление пътни такси и разрешителни“ на ИА ‘“Пътища“, действайки в съучастие като съизвършител с други лица умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, нарушавайки разпоредби от Инструкция № НД 1560/29.04.2002г за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси, като по време на работните смени посочени в обвинителния акт по месец, година и дата не събрал от 17 462 бр. леки автомобили с чуждестранна регистрация, дължими пътни такси общо в размер на 135 782 щатски долара, равняващи се на 213 482,16 лв. и от това е последвала щета за Управление „Пътни такси и разрешителни“ при И. агенция „Пътища“ в особено големи размери и случаят е особено тежък, представляващ престъпление по чл. 219 ал. 4, във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Установено е, че по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Прието е, че с присъда № 27 от 16.11.2012 г., постановена по нохд № 430 по описа за 2006 г. на Софийски окръжен съд подсъдимият е признат за невиновен по така повдигнатото обвинение, като присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2012г. Установено е, че преди наказателното преследване ищецът е бил весел, обичал да разказва весели анекдоти, да внася жизнерадостност в компанията, а след като започнало наказателно производство ищецът ограничил контактите си, в него настъпила промяна, отдръпнал се и спрял да контактува с приятелите си, станал затворен, потаен, настъпила видима промяна, емоционално се сринал.
Съдът е изложил съображения за това, че разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер – в случая П. на Република България. Съдът е посочил, че фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Съдът е отчел всички тези предпоставки за определяне размера на претендираното обезщетение и е приел, че 10 000 лева е справедливия размер.
В изложение по чл. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за спора и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на ПВС№4/1968г. и ТР№3/2005г.представя решения на ВКС и въззивен съд за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по опставените въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в тълкувателните решения, на които се позовава жалбоподателя. Според същата Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането , като се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Приема се, че по по критерия на чл. 52 ЗЗД се отчитат всички конкретни обстоятелства и тук съдът да издирва и изследва преките и непосредствени последици от увреждащите действия . Когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, неговата законност предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване, аналогично с разрешението по т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г .
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена, поради което не еналице и основание по чл.280, ал.1 , т.2 ГПК.
С оглед съображенията за недопускане на касационното обжалване по жалбата на П. на РБ съдът с оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК не следва да се произнася по насрещната жалба.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските за тази инстанция следва да останат за страните така както са направени от всяка една от тях.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.04.2015г. по гр.д.№4783/2014г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: