О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1194
гр. София , 28.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание двадесети и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1093/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. Д. Я. , Ц. М. Б. , Н. С. Д. и Р. М. Ж. са подали касационна жалба срещу решение № 185 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 55 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. Д., с което е обезсилено решение № 126 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 54 от 2005 г. на Районен съд, гр. Б. и е прекратено производството по предявените отрицателни установителни искове за собственост като недопустими поради липса на правен интерес и законова възможност за предявяването им. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния закон приемайки, че отрицателният установителен иск към един минал момент е предявен при липсата на правен интерес и законова възможност за защита на спорното материално право.
В представеното изложение, обосновават допустимостта на касационната проверка на решението , предвид произнасянето по съществен процесуално правен въпрос относно наличието на правен интерес , обусловен от отричането на правото на собственост като конституционна възможност за защита на субективни права. Подържат хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК а именно ,че допускането до касационно разглеждане на решението се налага , тъй като то е постановено в противоречие с постоянната практика, формирана от ВС и ВКС по поставеният въпрос.
Ответниците М. З. Т. и В. М. Т. не са представили отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. Д. Я. , Ц. М. Б. , Н. С. Д. и Р. М. Ж. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Добричкия окръжен съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството по предявените в активно субективно съединение отрицателни установителни искове от С. Д. Я. , Ц. М. Б. , Н. С. Д. и Р. М. Ж. против М. З. Т. и В. М. Т. защото ги е приел за недопустими поради следното:
С. Д. Я. , Ц. М. Б. , Н. С. Д. и Р. М. Ж. са поискали да бъде признато за установено ,че М. З. Т. и В. М. Т. не са били собственици на третия етаж от триетажната жилищна сграда , построена в парцел **** от кв.36 по подробния устройствен план на гр. Б. към 13.05.2004 г. когато са продали този имот, ведно с първите два етажа от сградата и цялото дворно място на М. С. С. . Този иск е бил предявен в обективно съединение с иска по чл.108 ЗС срещу М. С. С. , който е във владение на имота по силата на транслативна сделка, сключена между него като преобретател и двамата ответници като продавачи с н.а. № 36, т.09, рег. № 3* н.е. № 451 от 2004 г. С определение № 41 от 7.03.2005 г. Балчишкия районен съд е разделил исковете за разглеждане в отделни производства, като настоящето е продължило по предявените отрицателни установителни искове.
Добричкия окръжен съд като е преценил че предявеният отрицателен установителен иск е субсидиарна форма за защита и за предявяването му е необходимо наличието на интерес от установяване на действителното правно положение. Освен това претендираното правоотношение, чието установяване се иска или отрича следва да съществува по време на неговото установяване, в каквато насока е изричното изискване на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и действащия чл.129, ал.1 ГПК. Предмет на настоящето дело би трябвало да е защитата на субективното право на собственост , което притежават ищците , но което се претендира и от ответниците . В случая провеждането на ефективна защита на това право на собственост е осъществено по пътя на петиторния иск – иска за ревандикация, предявен от кадсаторите – ищци срещу лицето М. С. С. ответник , което осъществява фактическата власт върху спорния имот и твърди, че е собственик по силата на сключеният договор за покупко- продажба, изповядан с посоченият по-горе нотариален акт. При провеждането на осъдителния иск е инвокирано основанието за нетранслативност на вещното право на собственост по сключеният от ответника договор за покупко.-продажба, който макар и действителен , не е породил целеният вещно правен ефект, тъй като продавачите не са били собственици. Провеждането на настоящето производство, с което ще се установи ,че продавачите не притежават правото на собственост е без правен интерес ,тъй като няма да се отрази на имуществената сфера на ищците. Те ще реализират правото си с провеждането на осъдителния иск, така както е посочено по-горе от една страна. От друга страна иска е недопустим и поради липса на процесуална възможност за установяване на правоотношението на собственост на продавачите към един минал момент. Защитата на правото на собственост към един минал момент е допустимо само в изключенията, които са законово регламентирани – чл. 14, ал.4 ЗПСЗЗ и чл.53, ал.2 ЗКИР вр. с чл.129 ГПК. Окръжен съд , гр. Д. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Произнасяйки се по този начин той се е съобразил с постоянната практика на ВС и ВКС по поставените процесуални въпроси.
По изложените аргументи по повдигнатите в изложението процесуално- правни въпроси за допустимостта на отрицателния установителен иск към минал момент , т.е. към момента на извършената транслативна сделка и за наличието на правен интерес от провеждането му, наред с иска за ревандикация срещу владеещия несобственик, не следва да се допуска касационна проверка на решението , тъй като въззивният съд се е произнесъл по тях в съответствие с трайната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 185 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 55 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. Д. по касационната жалба на С. Д. Я. , Ц. М. Б. , Н. С. Д. и Р. М. Ж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: