4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2080 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя А. М. К., чрез пълномощника адв. С. Н., срещу въззивно решение № 538/26.01.2017 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 9470/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните му части, а вместо него да бъде постановено решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ бъдат отхвърлени.
Насрещната страна Р. С. Р., чрез адвокат А. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд „в обжалваните части“, като по този начин е очертал предмета на въззивното произнасяне не в диспозитива си, а в мотивите на въззивния съдебен акт.
Първостепенният съд отменил уволнение на Р. по чл. 328, ал.1, т.3 КТ, за което е получил предизвестие № 1/26.08.2014г., както и дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 3/13.10.2014г. на управителя на [фирма]; възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „програмист софтуерни приложения” при [фирма]; работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7 825.76 лв., ведно с лихвата.
За да постанови този резултат, Софийският градски съд приел за установено, че между страните съществува безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът Р. С. Р. изпълнява в [фирма] длъжността „програмист софтуерни програми”. На 05.09.2014г. служителят намерил на бюрото си предизвестие № 1/26.08.2014г. от управителя на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа в дружеството – основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
На 08.09.2014 г., 09.09.2014 г. и 10.09.2014 г. Р. се явил на работа, но не бил допуснат. С молба от 11.09.2014г. ищецът уведомил работодателя, че ще се намира за продължителен период извън [населено място] поради недопускане до работното му място на горепосочените дати, имащо за последица невъзможност да осъществява трудовите си задължения. Посочил актуален адрес за кореспонденция, на който да му се връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане срока на предизвестието.
На 29.09.2014г. чрез куриер на Р. е връчено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за неявяването му на работа в периода 25.08.2014 г. – 05.09.2014 г. и 11.09.2014 г. – 25.09.2014 г. включително. В писмените обяснения служителят посочил, че към момента на получаване на искането за обяснения е бил в болничен.
Със заповед от 13.10.2014 г., връчена на 14.10.2014 г., работодателят уволнил дисциплинарно Р., поради безпричинното му неявяване на работа.
Работникът оспорил заповедта с мотива, че считано от 13.10.2014 г. ползва отпуск поради временна неработоспособност, за което представил и болнични листове.
С последваща заповед от 16.10.2014 г. работодателят, на основание чл. 344, ал. 2 КТ, отменил заповедта от 13.10.2014 г. и възстановил Р. на заеманата длъжност. Служителят не е намерен и не е уведомен за отмяната на дисциплинарното уволнение.
Със заповед № 5/30.2014г. работодателят отново прекратил трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” със същите мотиви, с които обосновал и предишното дисциплинарно уволнение (отмененото).
Въззивният съд направил извод, че трудовото правоотношение между страните е прекратено още с изтичане на срока на предизвестието. Уволнението се явява незаконно, защото работодателят не е извършил предварителен подбор по чл. 329 КТ. Последващите уволнения са също незаконни, защото са извършени по време, когато трудовото правоотношение е вече прекратено по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и работодателят не разполага с дисциплинарна власт по отношение на Р..
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: изявлението на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ за отмяна на заповедта за уволнение трябва ли да е връчено на служителя, за да породи ефект; трябва ли предизвестието за прекратяване на трудов договор по чл. 326, ал. 2 КТ да бъде връчено на служителя лично от работодателя или негов представител, за да породи действие по прекратяване на трудовия договор; започнал ли е да тече срок на предизвестието, в случай че не е осъществено връчване от представител на работодателя и няма данни за началния срок на това предизвестие; следва ли при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и отправено предизвестие да бъде ясна и неподлежаща на тълкуване датата, от която започва да тече срокът на предизвестието; при отказ на служителя да получи предизвестието, ако този отказ не е оформен с подпис на двама свидетели, съдът може ли да приеме, че е започнал да тече срок на това предизвестие и че е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, без да е издадена писмена заповед;
Въпросът, свързан с тълкуване на чл. 344, ал. 2 КТ няма никакво отношение към законността на първото уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, нито към съображенията на въззивния съд относно незаконността на последвалите две дисциплинарни уволнения. Без значение е да се отговаря дали изявлението по чл. 344, ал.2 КТ трябва да е изрично връчено на служителя, защото в случая съдът е приел, че изобщо не е твърдяно това изявление на работодателя да е достигнало по какъвто и да е начин до служителя, нито пък е установено каквото и да е уведомяване.
Следващите въпроси са също неотносими към постановеното от съда, защото по делото не е имало спор, че предизвестието за уволнение по чл. 328, ал. 1, от. 3 КТ е достигнало до служителя на 05.09.2014 г. и съдът, при точното приложение на закона, както и съобразно непротиворечивото тълкуване в съдебната практика и доктрина, е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на месечния срок, считано от уведомлението. Няма никакво изискване за формално връчване на месечното предизвестие за уволнение от нарочно определен служител. Важното е кога волеизявлението на работодателя е достигнало до работника/служителя. С изтичане на срока на предизвестието, трудовото правоотношение се прекратява, за което не е необходимо издаване и на нарочна заповед; ако такава бъде съставена, тоя тя има само декларативно, не и конститутивно действие.
В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид резултата и направеното в срок искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът следва да заплати на насрещната страна (ищец по делото) сторените в инстанцията съдебно деловодни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 538/26.01.2017 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 9470/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. С. Р. 800 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: