О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1043/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. М. С. против решение №415/15.12.2008г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №1375/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 15.10.2007г. по гр.д. №13172/2006г. по описа на Софийски районен съд,76 състав,като се допуска да се извърши съдебна делба между Х. А. Х.,И. М. С. и Г. М. П. да описания в решението недвижим имот,при посочените в същото квоти за всеки от съделителите.
В молбата –изложение,приложена към касационната жалба,касаторът заявява,че при постановяване на решението си въззивният съд неправилно е приложил процесуалноправна норма,като се не се съобрази с разпоредбата на член 211 от ГПК/отм/ и в нарушение на член 188 от ГПК/отм/ не е преценил всички доказателства по делото. Формулираният от касатора правен въпрос,по който съдът се е произнесъл,е свързан с оземляването по реда на ЗТПС като способ за придобиване на вещни права върху недвижим имоти,равнопоставен на другите способи изведени в ЗС,като реда и начина на придобиване на тези права засягат голяма част от недвижими имоти,включени в урбанизираните територии,с които са извършвани или ще се извършат разпоредителни действия. Касаторът твърди,че изясняването на собствеността върху тези имоти ще е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че общия наследодател на страните М.1978г. и оставил наследници- Л. Г. М. съпруга,която починала през1996г. и неин единствен наследник е ищеца Х. А. Х.,както и децата от първия брак на общия наследодател М. М. С. и Г. М. П.. По отношение придобитото право на собственост върху дворно място от общия наследодател по силата на акт за поземлена собственост от 22.04.1969г.,предмет на делбата,съдът се е позовал на разпоредбата на член 46 от ЗТПС/отм/,съгласно която актовете на оземлените и одворените се издават след като се изплатят напълно дадените им земи,като в настоящия случай погасяването на задължението за плащане е констатирано към датата на издаване на акта,като е посочено,че със Закона за опрощаване на задълженията към държавата от 1964г.,пълният размер на задължението е погасен,поради което съдът е стигнал до извода,че придобиването на правото на собственост върху процесното дворно място е настъпило не по-рано от 1964г. и не по късно от 1969г.,като брака между общия наследодателя М е бил сключен на 24.09.1958г. и е продължил до 1968г.,като заварен от СК брак,което от своя страна е съобразено от съда при определяне на квотите между съделителите. По отношение на построените по време на брака на последните върху този терен постройки,изградени или съществуващи без строителни книжа,съдът е приел,че по отношение на тях е налице приращение и в тази връзка също е съобразил квотите на съделителите по отношение на тези постройки.
При така изложените от касатора доводи,във връзка с формулирания правен въпрос и с произнасянето на въззивния съд по същия,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Последната изисква с разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото да се допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване практика или осъвременяване на тълкуването й,с оглед настъпили изменения в законодателството,а за развитие на правото,когато законите да неясни,неточни,непълни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №415/15.12.2008г. на Софийски градски съд,ІV-В въззивен състав,постановено по гр.д. №1375/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: