О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1195
гр. София , 28.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание двадесети и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4649/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. К. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 30.06.2008 г. по гр.д. № 91 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. П., с което е оставено в сила решение от 6.06.2005 г. по гр.д. № 6* от 2004 г. на Пловдивския районен съд, 13 състав. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа ,че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон- чл.19, ал.3 СК, чл.20 и чл.21 СК .
В представеното изложение, което е инкорпорирано в жалбата обосновава допустимостта на касационната проверка на решението , предвид наличието на съществен материално правен въпрос относно възникването на правото на собственост върху новопостроена сграда и включването на това имуществено право в патримониума на семейството съгласно презумпцията на чл.19 , ал.3 СК/отм./. Излага се довод за допускане до касационна проверка на решението и по съществен процесуален въпрос, който е приложен в противоречие с практика на ВКС, а именно произнасяне по спорно право, което е различно от заявеното в исковата молба. Подържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК а именно ,че допускането до касационно разглеждане на решението се налага , тъй като решението е постановено в противоречие с постоянната практика, формирана от ВС и ВКС по поставените въпроси.
Ответника П. И. Т. е представил възражение, в което изразява мнение за недопускане на касационна проверка на решението предвид липсата на фактически обстоятелства обуславящи приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. К. Т. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
С решение № 1* от 7.01.2008 г. по гр.д. № 889 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение е отменено предходното въззивно решение и са дадени задължителни указания по квалификацията на спора .
Пловдивския окръжен съд е оставил в сила първостепенното решение и е приел за установено по отношение на касаторката , че ищеца П. И. Т. е собственик на 1/3 идеална част от триетажна жилищна сграда , изградена като южен калкан в дворно място , представляващо УПИ * от кв.43 по плана на гр. П., кв.”В” в резултат на пълна трансформация на негови лични средства на основание чл.21, ал.1 СК.
Въззивният съд при квалифицирането на спора се е съобразил със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение. Отбелязал е , че касаторката е сключила брак с ответника на 8.10.1988 г. , който е прекратен с решение № 247 от 13.11.2003 г. по гр.д. № 827 от 2002 г. на Пловдивския районен съд, 3 състав. Спорната сграда е изградена върху дворно място, от което 1/3 идеална част е лична собственост на П. И. Т. , която е получил по дарение от майка си с н.а. № 44, т.18, н.д. № 6* от 1985 година преди сключването на брака. Върху мястото е била изградена жилищна триетажна сграда по договор за групов строеж , който е нотариално заверен и съдържа уговорката, че П. Т. ще получи първият жилищен етаж. Констативният акт за въвеждане на построения обект в експлоатация е съставен на 21.12.1990 г. Направен е цялостен анализ на доказателствения материал и е намерено, че построяването на сградата в груб вид е станало няколко месеца след сключването на брака, т.е. формално правото на собственост е възникнало при условията на чл.19, ал.1 СК . Презумпцията на текста за създадена имуществена общност е била оборена, тъй като от доказателствата е станало ясно , че вложените средства имат частично личен произход от преди брака и част са от заем, който е разрешен преди брака, но е отпускан на отделни траншове и през време на брака. При тези данни е направен извод за наличието на пълна трансформация на лично имущество в придобитата през време на брака идеална част от триетажната жилищна сграда.
Повдигнатия в изложението материално правен въпрос е решен в съответствие с трайната практика на ВКС, поради което не е наложителна касационна проверка на решението. За да се признае личен дял или изключителна собственост на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в резултат на преобразуване на лични средства в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 СК е необходимо да се установи ,че това е сторено с влагане на личните средства по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК съответно на конкретния придобивен способ, установен в чл. 77 ЗС като се съпостави с момента на възникване на собствеността, което в случая е съобразено от Пловдивския окръжен съд.
Поставеният процесуален въпрос е разрешен от въззивният съд в съответствие със задължителните указанията на ВКС, дадени в предходното решение , поради което същия не може повторно да бъде разглеждан и разрешаван от касационната инстанция.
Настоящия състав намира ,че по въпроса за възникването на лична собственост чрез трансформация на лично имущество през времетраенето на брака при условията на чл.21, ал.1 СК/отм./ е създадена многобройна и непротиворечива практика, която изцяло е съобразена от Пловдивския окръжен съд , поради което не се налага в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне до касационно разглеждане атакуваното съдебно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 1* от 30.06.2008 г. по гр.д. № 91 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. П. касационната жалба на С. К. Т. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: