3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
С., 08.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 921/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 133 от 17.03.2011 г. по т. д. № 1176/2010 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил решение № 297 от 23.07.2010 г. по т. д. № 47/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на товарен автомобил марка „Скания” 113М, бордови, червен, с ДР [рег.номер на МПС] , и товарно ремарке марка „С.”, червено, с ДР [рег.номер на МПС] , на собственика им [фирма], и да му заплати 1 680 лева разноски.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника, който поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за ревандикация, който въззивният съд счел за допустим и отклонил възражението на ответника /сега касатор/ в обратен смисъл поради липса на правен интерес от търсената с иска защита, е прието, че ищецът се легитимира за собственик на спорните вещи с договор за продажба от 04.09.2009 г. с нотариална заверка на подписите на продавача [фирма] и купувача [фирма]. Д. на ответника, че договорът е унищожаем като сключен при измама, изхождаща от двете договарящи страни и насочена спрямо него с цел да го увредят, е приет за неоснователен, тъй като правото да иска унищожението е предоставено само на страната по сделката, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а ответникът е трето за това правоотношение лице. Правопрекратяващото възражение ответникът, а не ищецът, да е собственик на вещите, на основание договор за лизинг от 29.04.2008 г., сключен с [фирма], също е счетено за неоснователно от съда в двете инстанции. Ответникът-лизингополучател е упражнил правото да придобие вещите, като отправил покана за сключване на договор в изискуемата от закона форма, но преди финализиране на договора за лизинг лизингодателят е отчуждил вещите в полза на ищеца. Не може да се приеме и, че собствеността е преминала у лизингополучателя с изплащането на последната лизингова вноска /т. 8.3 от договора от 2008 г./, тъй като прехвърлянето на собствеността върху вещи от рода на спорните по делото се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която е форма за действителност на договора.
В касационната жалба ответникът по иска – касатор, поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се излага установеното по делото от фактическа страна и се иска съдът да вземе предвид, че в хипотезата на чл. 29, ал. 2 ЗЗД дружествата, сключили договора за покупко-продажба, са знаели, а и няма как да не са знаели, за постигнатите договорености между [фирма] и [фирма], още повече, че е установено по един безспорен начин, че касаторът по никакъв начин не е влизал в договорни отношения с ищеца по делото досежно спорните вещи, включително и в наемни такива, при все твърденията на ищцовата страна. Още повече, че сделката се е осъществила без ищецът да извърши елементарен оглед на вещите, при обичай да бъде извършен пълен технически преглед на годността и състоянието на продаваните вещи, с оглед и на високата им стойност. Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е обосновано и мотивирано. С изложението е представено решение № 1101 от 25.01.2007 г. по т. д. № 679/2005 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.
При това изложение на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Касационното обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и/или развитието на правото. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като ВКС няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, е разяснено, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо недопустимо е извършването на съпоставка на обжалваното въззивно решение със съдебната практика, на която касаторът се позовава, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението не е посочено и с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при които тя е създадена и се налага осъвременяването й.
Ако се приеме, че касаторът иска да се разгледа въпросът за унищожаемостта на покупко-продажбата от 2009 г., то следва да се посочи, че установеното в нормите на чл. 29 и чл. 32, ал. 1 ЗЗД е ясно и е приложено с точното му съдържание, разкрито в трайната и последователна съдебна практика, според която правото да иска унищожението е предоставено само на страната по сделката, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Касаторът е трето за покупко-продажбата лице, поради което не разполага с правната възможност да релевира довод за унищожаемост на сделката, сключена между други страни, и затова този довод не е разгледан по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 133 от 17.03.2011 г. по т. д. № 1176/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: