О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1081/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Д”АД гр. Р. против решение №390/17.06.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №30/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №91/01.12.2008г. по гр.д. №17/2007г. на Т. районен съд,като са отхвърлени предявените от „Д”АД гр. Р. против С. ”Л” гр. Т.,искове с правно основание член 108 от ЗС и член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
На първо място касаторът навежда доводи,че при формиране на изводите си по спора съобразно разпоредбата на член 188 от ГПК/отм/ съдът следва да обсъди всички релевантни на спора факти и доказателства,като се сочи,че в случая въззивният съд не е обсъдил в мотивите си приложението към приватизационния договор за продажба на държавния дял на дружеството,съдържащо описание на активите,включително и процесния недвижим имот,като се в тази връзка се цитират съдебни решения на тричленни състави на ВКС,според които необсъждането на част от събраните доказателства води до несъобразяване осъществяването на релевантните към спора факти,което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Наред с това,касаторът твърди,че крайният извод на съда,че ищецът се легитимира като собственик е в противоречие с трайната практика на ВКС,че предоставените за управление държавни имоти стават собственост на държавните търговски дружества,освен ако с акта за преобразуването им не е предвидено друго,в подкрепа на което се цитират постановени от тричленни състави на ВКС решения.
В мотивите си,въззивният съд е посочил,че съобразно разпоредбата на член 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или по други начини,определени със закон,като в тази връзка изрично е отбелязано с оглед събраните доказателства по делото,че липсват такива представени от ищеца,които да установяват предоставени по реда на закона права на стопанисване и управление върху процесния имот,респективно същите да са предоставени на което и да е от държавните предприятия и фирми,въз основа на които е било образувано търговското дружество-ищец,не е установено завеждането на имота по баланса на държавното предприятие,включването му в уставния фонд или капитала на фирма с държавно имущество,чийто правоприемник е ищцовото търговско дружество,поради което е стигнал до извода за неоснователността на заявените ищцови претенции.
При това положение твърденията,изложени от касатора за липса на анализ на релевантните на спора факти и сочените във връзка с това несъответствия с постановеното по приложените и цитирани в изложението му съдебни решения, постановени от тричленни състави на ВКС, са неоснователни. Напротив,видно от изложеното в мотиви на съда във връзка произнасянето му по въпросите,които са от значение за изхода на спора,същите са съобразени и са в съответствие с посочената практика на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №390/17.06.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №30/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: