2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1197
София,17.11. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА С.ОВА
ЧЛЕНОВЕ:С. СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №1769/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Т. Й. В. от град София, приподписана от адв. Я., против въззивно решение от 07.6.2010 г. по гр.д.№1512/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ – В състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл о материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Сочи се, че като е дал вяра на доказателства, които би следвало да изключи като достоверни, а освен това без да бъдат събрани всички необходими доказателства, като графиците за даване на дежурства, съдът е постановил необосновано решени, което се моли да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.
Ответникът по касация – “Ф. – 13 – Д” ЕООД – София, посредством процесуалния си представител адв. Т., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдържанието му дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до навеждане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.6.2010 г. по гр.д.№1512/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В състав, по касационна жалба, вх.№61768/07.9.2010 г., подадена от ищеца Т. Й. В. от град София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: