О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София 24.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 3554 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Д. И. чрез пълномощник адв.П. П. от АК – Враца против решение № 38 от 4.02.13г.,постановено по гр.дело № 27/13г.на Окръжен съд – Враца.С него е потвърдено решението от 1.11.12г.по гр.дело № 1300/12г.на Районен съд – Враца,с което са уважени предявените срещу него от Н. И. В. искове с правно основание чл.143 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 27.03.07г.между А. И. и [фирма] е сключен договор за кредит за текущо потребление,по силата на който той е получил кредит в размер на 10 000 лв,който е следвало да бъде издължен с месечни вноски, включващи главница и лихва,съгласно погасителен план.Н. В. обезпечила задълженията на кредитополучателя,с отделен договор от същата дата.Като поръчител,в периода 20.06.11г.-20.12.11г.,е изплатила на банката общо 7 286.09 лв,с което погасила задълженията на И..При тези фактически данни по делото въззивният съд е приел,че предявеният иск по чл.143 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан,съответно и акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.Изложил е съображения,че липсата на уведомление на длъжника не прави претенциите на поръчителя неоснователни,а позволява на длъжника да му противопостави възражения,които би противопоставил на кредитора, каквито обаче в конкретния случая не са наведени.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава. Въпросите,свързани със солидарната отговорност на страните по договора за поръчителство и допустимостта на иска за репариране на издължения кредит от поръчителя,след като кредиторът не е предявил иск към главния длъжник и без уведомление на последния, не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС,обективирана в решение № 229 от 10.09.12г.по гр.дело № 452/11г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина „иск“ в материалноправното му значение на „вземане“), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 4.02.13г.по гр.дело № 27/13г.на Окръжен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.