5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1197
С., 29.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4119/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М., чрез адвокат М. И. Пловдивска адвокатска колегия и по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез адвокат П. Т. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 80 от 12.02.2013 г. по в. гр. дело № 1479/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1198 от 05.07.2012 г по гр. дело № 653/2012 г. на Пловдивски окръжен съд за обезсилване на влязлото в сила решение № 852 от 17.06.2010 г. постановено по гр. дело № 1648/2009г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обявен за окончателен предварителен договор от 22.06.2007 г. сключен между [фирма] [населено място] с правоприемник [фирма] [населено място] и Н. Г. М. за покупко-продажба на двуетажна масивна сграда със застроена площ 197 кв. м, находяща се в поземлен имот № 851 от кв. 50 по плана на [населено място] – централна градска част, ведно с право на надстрояване на трети и четвърти етажи при условие, че в двумесечен срок от дата на влизане на решението в сила купувачът изпълни задължението си за заплащане на уговорената продажна цена 450 000 лв., поради неплащане на сумата от 450 000 лв. в срока по чл. 362, ал. 1, пр. 2 ГПК; потвърдено е допълнително решение № 1456 от 01.10.2012 г.постановено по гр. дело № 653/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за обезсилване на влязлото в сила решение № 852 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 1648/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която се осъжда [фирма] да заплати на Н. Г. М. сумата 20 415,32 лв. разноски в производството по делото, както и в частта, с която е оставено без разглеждане искането на [фирма] за обезсилване на решение № 131 от 17.03.2011 г. по гр. дело № 865/2010 г. на Пловдивски апелативен съд и е прекратено производството по делото; оставена е без разглеждане подадената от [фирма] жалба против допълнително решение № 1456 от 01.10.2012 г. постановено по гр. дело № 653/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е оставено без уважение искането на [фирма] за обезсилване на влязлото в сила решение № 852 от 17.06.2010 г. постановено по гр. дело № 1648/2009г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която се осъжда Н. Г. М. да заплати като разноски по възмездно придобиване правото на собственост върху недвижим имот осъществено по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сумата 12613,264 лв. местен данък на Община [населено място] по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ и сумата 1535,05 лв. нотариална такса в полза на държавния бюджет по сметка на В. по чл. 87 З., вр. чл. 85 З. и е прекратено производството по делото.
Н. Г. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено обезсилване на решението по гр. дело № 1648/2009г. на Пловдивски окръжен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – следва ли да се отделят спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да се преценят събраните доказателства с оглед спорните по делото факти, твърдения и доводи на страните; след извършване на цесията, прекратява ли се облигационната връзка между длъжника и цедента и може ли цедентът да се легитимира като носител на материланото право, след като вече го е цедирал – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
[фирма] [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено допълнителното решение и е оставена без разглеждане въззивната му жалба.
В изложение за допускане на касациноно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – при произнасяне по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК решението се обезсилва изцяло или само в частта, в която договорът е обявен за окончателен. Поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледано искане по чл. 362, ал. 2 ГПК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Н. Г. М..
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не засягат решаващите изводи на съда за уважаването на иска.
Прието е с обжалваното решение, че след като в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 2 ГПК ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е изпълнил задължението си да заплати уговорената продажна цена, иска на ответника за обезсилване на решението е основателен и безусловно подлежи на уважаване. Съдът е приел за безспорно наличието на договор за цесия по извършено от ищеца прехвърляне на вземането си за покупната цена от 450 000 лв. в полза на трето физическо лице. Обсъдил е варианта – длъжникът е бил известен за договора за цесия (обстоятелство, което ответникът по иска за обезсилавне на решението не е оспорил), договорът е породил действие и ответникът е следвало да изпълни задължението си, като заплати продажданата цена на новия си кредитор – цесионер по договор за цесия, което не е направил; обсъден е и варианта – договорът за цесия не е съобщен на длъжника (по делото не са представени писмени доказателства за връчване на съобщението за цесията на длъжника), договорът не е породил действие, поради което длъжникът е следвало да изпълни задължението си на стария кредитор, което не е направил.
В този смисъл въпросът за отделяне на спорното от безспорното и обсъждане на доказателствата с оглед на спорните по делото доказателства с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 27/2009 г., второ г. о., ВКС, тъй като съдът с оглед на доказателствата по делото е обсъдил действието на договора за цесия спрямо длъжника, който не е страна по цесията. Изхода на делото е предопределен от безспорно за страните обстоятелство, че длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на цената, нито на стария, нито на новия кредитор до договора за цесия.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – прекратява ли се облигационната връзка между длъжника и цедента, след извършване на цесията и може ли цедентът да се легитимира като носител на материланото право, след като вече го е цедирал. Представеното от жалбоподателя съдебни решение по гр. дело № 1046/2004 год. на ВКС постановено в производство по чл. 218а ГПК (отм.) очертава правната характеристика на договора за цесия – неговия предмет, страни и действие, но не дава отговор на поставения правен въпрос. Въпросът, поставен по този начин, не е бил предмет на обсъждане с обжалваното решение и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото чрез него се оспорва правото на иск на ищеца, следва да се посочи, че с договора за цесия е цедирано само паричното вземане. Ц. придобива само едно вземане, но не става страна в правоотношението между цедента и длъжника, респ. не е носител на задълженията по двустранните правоотношения по договора за покупко-продажба. С прехвърляне на правото да се получи продажната цена не се прехвърля и правото да се иска обезсилване на решението за сключване на окончателния договор при неплащане на цената в срок. Това произтича от ограничения характер на цесията.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложението за допускане на касационно обжалване на [фирма].
В изложението е поставен въпроса дали при обезсилване на решението по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК следва да се обезсили цялото решение или само в частта, в която договорът е бил обявен за окончателен. Въпросът е поставен с оглед потвърдено с решението на въззивния съд допълнително решение в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Н. Г. М. сумата 20 415,32 лв. съдебни разноски в производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, уважен с решението по гр. дело № 1648/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Даденото разрешение от съда е съобразено с приложението на чл. 362 ГПК – позитивното решение, което постановява съдът, замества обещания и несключен договор, замества неизпълненото задължение за прехвърляне правото на собственост от ответника под условието – в двуседмичен срок от влизането му в сила ищецът ще заплати изцяло договорената цена. Определеният срок за изпълнение на задължението на ищеца касае последиците на евентуалното неизпълнение – правото на ответника да поиска обезсилване на съдебния акт – чл. 362, ал. 2 ГПК. Предметът на този иск касае изпълнението от купувача по предварителния договор, обявен за окончателен по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на задължението да заплати на продавача пълната продажна цена от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този предмет не се включва отговорността за разноските по делото. Макар да се произнася по отговорността за разноските с решението, постановлението на съда относно отговорността за разноски е подчинено на режим, различен от този, меродавен за решението.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като при разрешаването му процесуалният закон е приложен точно.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 12.02.2013 г. по в. гр. дело № 1479/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ