О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София, 02.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1051/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /неправилно обозначена като „въззивна”/ на Х. А. Д. от гр. С. срещу решение от 10.04.2009 год., постановено по гр.д. № 43/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Карловския районен съд , с което е отхвърлен предявеният от Х. А. Д. срещу Б. Х. Д. иск за отямна на дарението , сключено с нот. акт 32, т.VІІ, нот.д. №2231/1997 год. по силата на което същата е надарена с недвижим имот – къща и дворно място в гр. С..
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за отмяна на атакуваното дарение да бъде уважен.
В касационната жалба е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос в противоречие със закона. Кредитирани са с доверие факти и обстоятелства, които са в противоречие със събрания писмен и гласен доказателствен материал. Като основание за допустимост на касационното обжалване и посочено това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация – Б. Х. Д. , чрез адв. М. Р. от АК, гр. П. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на подадената касационна жалба, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид предвидената Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт . Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне и които определят изхода на спора. В случая касаторът само е посочил, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, но не е формулирал какъв е той. Визираните от него оплаквания във връзка с това как са ценени събраните по делото доказателства, обосновават необоснованост на постановеното решение, което е относимо към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Не са изложени и никакви съображения и във връзка с посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК „ от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото”
С оглед на горното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2009 год., постановено по гр.д. №43/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: