О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1197
София, 09.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 981/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Б. Т. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат А. Т. против въззивно решение на СГС-ІІ Б въззивен състав, постановено на 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 12562/2010 г., с което е потвърдено решение на СРС, 57 с-в от 26.07.2010 г. по гр. д. № 12498/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Р. Б. Т. против „И. П.”, АД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване, основано на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са посочени като съществени правни въпрос, засягащи основателността на предявения иск и решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд следните правни въпроси: съгласно чл. 333 КТ датата, до настъпване на която предварителната закрила при уволнение следва да бъде осъществена е датата на връчване на заповедта за уволнение, респ. за да се извърши уволнението при спазване на изискванията на чл. 333 КТ до тази дата съответното предварително разрешение трябва да бъде получено от работодателя. Без разрешение, получено най-късно до датата на връчване на заповедта за уволнение уволнението е незаконно само на това основание; подборът при уволнение на основание намаляване обема на работа е задължителен, когато се засяга една от няколкото щатни бройки за една и съща или сходна длъжност. Основанието за допустимост е подкрепено с изложените с касационната жалба оплаквания за нищожност и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложени са съдебни решения на ВКС, ІІІ г. о.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданска отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с работника е прекратено на 21.12.2009 г. с изтичане на срока на предизвестието, което самият ищец е заявил, че му е било връчено на 20.11.2009 г., а издадената заповед № 507/21.12.2009 г. за прекратяване на трудовия договор, връчена след прекратяване на трудовото правоотношение само констатира прекратяването на трудовото правоотношение. Към момента на връчване на предизвестието ищецът не е бил започнал да ползва разрешен му отпуск по болест, като фактът, че е ползвал такъв към момента на изтичане на срока за предизвестие или връчването на заповед № 507/21.12.2009 г. не е основание да се ползва със защита. Съдът е посочил и че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ-на 21.02.2010 г., а исковата молба е подадена на 17.03.2010 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението по допустимостта на касационното обжалване не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Не са формулирани правни въпроси съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК. Това нарушение само по себе си обосновава основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано посоченото основание за допустимост. По своя характер изложението възпроизвежда и приповтаря оплакванията за неправилност на решението, изложени с касационната жалба, които не са относими към производството по селекция на жалбите. Приложените съдебни решения на ВКС не подкрепят твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и не следва да се поставят на обсъждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Б състав, постановено на 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 12562/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Р. Б. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: