ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1198
София, 17.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 645 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. А. А. от[населено място], приподписана от адвокат С., срещу въззивното решение на С. апелативен съд /С./ от 10.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 1770/2009г.
Ответникът по касационната жалба [община] е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение С. по въззивна жалба само на ответника А. е потвърдил решението на Врачанския окръжен съд от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 614/2008г. в частта, с която Ц. А. е осъден да заплати на [община] 81 416.13лв., представляващи дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 31.Х.2002г., ведно със законната лихва, считано от 25.VІІІ.2008г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 5786лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните през 2002г. са сключили договор за наем на земеделска земя, който породил своето действие и за първите две години от договорения петгодишен срок страните са били изправни. Предмет на спора са обстоятелствата във връзка с ползването от ответника на наетите имоти след м.февруари 2006г., когато със заповед на кмета договорът е бил прекратен едностранно поради неплащане на наемната цена. В случая наемният договор се урежда от разпоредбите на чл.228 и следв. от ЗЗД. Тъй като ответникът след прекратяването е продължил ползването на земята със знанието и без противопоставянето на ищеца до издаването на заповед № 1616/21.Х.2008г. за изземането й, приложение в случая намира разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД – действието на договора е подновено и наемателят дължи договорената наемна цена за исковия период.
В изложението на Ц. А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса по приложението на разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД, въпреки че в случая срокът на договора не е бил изтекъл, а той е бил прекратен едностранно от наемодателя. Сочат се в тази връзка пет решения на състави на ВКС. Претенцията е за неплатена наемна цена по договор за наем, за който не се поддържа, че е прекратен, нито се навеждат доводи за приложение на чл.236 ал.1 от ЗЗД. Съдът не може сам да въвежда фактически констатации и доводи. Поддържа се и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Твърди се и неизлагане на мотиви защо е прието, че наемното правоотношение се урежда от ЗЗД, а не от ЗОбС с оглед чл.239 от ЗЗД.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса “приложима ли е разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД и в случай, че договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя”, по който въпрос на настоящия състав не е известна съдебна практика. Практиката, обективирана в представените решения № 2447/06.ІІ.2004г. по гр.д. № 2533/2002г. на ВКС ІV ГО, № 935/09.VІ.1999г. по гр.д. № 282/1999г. на ВКС V ГО, № 581/23.VІІ.2008г. по т.д. № 196/2008г. на ВКС ІІ ТО и № 2040/14.Х.2005г. по гр.д. № 1342/2004г. на ВКС ІV ГО, е неотносима в случая, тъй като в тях е разрешен въпросът по приложението на чл.236 ал.2 от ЗЗД. Не е предмет на разрешаване релевираният от касатора въпрос и в решението от 23.ІІІ.2007г. по т.д. № 542/2006г. на ВКС І ТО.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано по въпроса за неизлагането на мотиви от въззивния съд по приложението в случая на нормите на ЗЗД, а не тези на ЗОбС с оглед чл.239 от ЗЗД. Касаторът не е въвеждал такова възражение в производството по делото, нито го е въвел като основание за касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. апелативен съд, ТО, № 1371 от 10.ХІ.2009г. по гр.д. № 1770/2009г.
УКАЗВА на Ц. А. А. от[населено място] в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 1628.32лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: